Мечти семенца

В тишината на размишлението ми усещам целият си вътрешен свят
като семенце,
някак малко и незначително, но пълно с възможности.
И виждам в недрата му зародиша на чудно дърво -
дървото на собствения ми живот, докато расте.
В незначителността си всяко семенце пази духа на дървото,
което някога ще стане.
Всяко семенце знае как да израсте дърво,
като падне в плодородна почва,
погълне сокове, които да го хранят,
като разпери клоните си, листата си,
отрупа се с цвят и плод,
за да може да даде това, което му е отредено.
Всяко семенце знае как да израсте и стане дърво.
И толкова са семенцата, колкото са тайните мечти.
вътре в нас безброй мечти чакат да покълнат,
да пуснат корени и водят светлината,
да умрат като семенца... за да се родят като дървета.
Дървета чудни и величави,
които със силата си ни напомнят да чуем вътрешния си глас,
да се вслушаме в мъдростта на нашите семенца мечти.
Мечтите ни показват пътя със символи и знаци всевъзможни -
във всяка случка и момент,
във хората и обстоятелствата,
в болката и радостта,
в победите и пораженията.
Насън и наяве мечтите ни напомнят
да се видим,
да се чуем,
да се разберем.
Показват ни посоката в изплъзващите се предчувствия
и в блясъка на ослепителните просветления.
Така растем, развиваме се и вървим напред...
И един ден,
докато прекосяваме вечното настояще, наречено живот,
семенцата на мечтите ни ще се превърнат в дървета,
ще разперят клони - като криле огромни,
които, порейки небето, ще свържат с една - едничка линия -
миналото с бъдещето ни.
Няма от какво да се страхуват...
с тях върви една дълбока мъдрост...
защото всяко семенце знае как да стане дърво.