Сама идвам и сама ще си отида.
Идвам да позная любовта не от формули, а с риск да получа рани от изгаряне. Дори да са неизлечими.
Да преодолея себе си, да пречупя усвоения от вековеначин на мислене и поведение. Да сломя инстинктивния си момически страх и глупав срам. Да стъпча предразсъдъци, съмнения, скованост. Това е равно на революция.
Гледам отвисоко с освободени очи.
Лудешки весело! Усещам най - рядкото щастие на този свят: да съм свободна! Да имам самоинициатива за собствения си живот, да направя един експеримент в любовта, да измисля нещо, да закопнея за нещо и да имам смелост да го осъществя. Такива са хората на бъдещето.
Ние в тоя полуразрушен таван сме изгревът на утрешните хора.
Бъдете млади, влюбени, бъдете като нас! Не вървете по утъпкания път на лицемерния морал - той ще ви заведе до развалини!
подсигуряване, обществено мнение, обвързаност, пресметливост, прикритост, принуда - всико това убива чувството. А чувството е най - нежното цвете, виреещо на грубата земна кора.
Бъдете изобретатели, откриватели в любовта! Не бъдете епигони, чиновници и бюрократи в собствените си чувства!
За недораслите ми родители моята литнала на воля любов би се стоварила като тежък удар. Как да ги превъзпитам?
Не мога да понясям протегнати ръце, прибързващи да ме откъснат като плод и да ме направят своя собственост. Жадувам за едновременно прострени едни към други ръце, които искат не да вземат, а щедро да дават.
Защо ме гледате, съседи, състуденти, като аномалия? Толкова ли е странно да бъда човек, а не предмет?
Чуйте, хора, наведени над коритото на делника! Аз ви извиквам от камбанарията на една рухнала таванска стая:
Човекът започва да става човек!
Сърцето ми бие като камбана:
Покажи ми как обичаш, за да ти кажа какъв си!
Влюбени от цял свят, съединявайте се! /това задраскано/
Няма коментари:
Публикуване на коментар