Не мога да разбера от кой момент започнах да те обичам.
Може би от оня миг, в който изпитах желание да срещна погледа ти и с това вече ме притежаваше.
Ръцете ти са настояще, а мислите - бъдеще.
Прегърната от настоящето, се мъча да проникна в бъдещето.
Един трети, непредвиден, нероден още човек, съчетал най - хубавото от двама ни, се надвесва през раменете ни, жаден да види слънцето и да разгласи по земята безсмъртието на нашата любов. А ние го пропъждаме. Не му даваме слънцето.
Нали за това стана революцията? За да обичаш свободно и да бъдеш обичан.
За да се роди човекът! Но светът е още неуютен, разрушен, миниран с предразсъдъци. Първо трябва да създадем един обитаем свят.
За да се вдигне от пепелищата и тъмнините, бе пожертван един нероден живот. Преди още да бъде загатнат, бе осуетен.
С това ние отричаме близостта си и опровергаваме целувките си.
Не знаех, че любовта е отговорност.
Няма коментари:
Публикуване на коментар