Философски мисли http://prize.bg/groups/58/121/139/

42 Максими На Положителното Мислене

1.Светът е пълен с различни хора!Успелият човек мисли положително и чрез направляване на своята духовна енергия той постига здраве и пълно съвършенство!

2.Положителният човек не говори за проблемите и опасенията си, а за целите си, мечтите си, желанията си.

3.Успелият човек не тръгва никога с главата към стената, защото винаги има врата.Който мисли положително, ще намери тази врата.

4.Положителният човек не е никога против нещо, той винаги е за нещо.

5.Успелият човек знае точно какво иска и защо го иска. Така всеки момент се превръща в смислен миг.

6.Който познава и вижда пред себе си целите си, е в състояние и да ги постигне.

7.Колкото по-здраво са изградени нашите картини на целите ни, толкова по-рано ще последва реализирането им.

8.Представата за тези цели и нейното непрекъснато повтаряне създават действителност.

9. Ако истински желаете някоя Ваша идея да се реализира, подсъзнанието Ви ще ви помогне автоматично.

10.Успелият човек не вярва в случайността, а знае, че той е този, който трябва да предизвика успеха.

11.Колкото по-голяма е ползата за другите, толкова по - голям ще е успехът за Вас.Но: Колкото повече правите за Вас самите, толкова повече ще можете да правите по-късно за другите!

12.Положителните мисли привличат положителни неща.

13.Този, който има отрицателни мисли трябва да има предвид, че те ще се сбъднат.Не бива да насочваме отрицателни мисли нито срещу други, нито срещу себе си.

14.Положително мислещият човек не пита: Какво очаквам още от живота, а: Какви изисквания поставям към живота и към себе си?

15.Образното представяне на даден начин на действие на подсъзнанието е почти равнозначно със самото изпълнение.

16.Подсъзнанието ни разбира само от картини.Затова му изпращайте единствено образни представи.

17.На чувства не може да се влияе чрез рационално мислене, а само действувате.

18.Господството над мисленето дава власт над живота, казва Гаутама Буда.

19.Положително мислещият човек се отделя от своя отрицателен спътник.Той казва "Да" на живота, на радостта, на щастието и успеха.

20.Положително мислещият човек вярва в сбъдването на неговите желания и мисловни картини.Докато има някакви съмнения, силата на подсъзнанието му не може да бъде ефикасна.

21.Внушението е особена форма на мисленето.Вие създавате нещо ново.

22.Положително мислещият човек вярва, че в неговият живот нищо не се случва, без той да е отговорен за това.

23.Повечето хора не осъзнават значението на мисленето си.Затова те остават това, което са: мижави участници.

24.Всичко онова, което виждаме около себе си, е възникнало от представи.Много в началото осмивани идеи са станали убедителна реалност.

25.Всеки човек се нуждае ежедневно от връзка със своето подсъзнание.Отделете си за това няколко минути време.След това Вие ще можете и през останалата част на деня да чувате нежните трептения на подсъзнанието.

26.Околната ни среда е замърсена, това всеки го знае. Особено фатални са обаче душевните замърсявания. Предпазвайте подсъзнанието!То приема всичко, което чува и вижда, без да се диференцира.Вие не бива да му изпращате нищо друго, освен положителни неща!

27.Вашите мисли определят Вашият живот.

28.Един лош човек има лоши мисли.Един негативен човек има негативни мисли.Един неудачник има също негативни мисли.Един преуспяващ човек има преуспяващи мисли.

29.Никога вече недейте да прехвърляте вината за вашите неудачи на други.Разберете, че вие сте тези, които направляват живота си.

30.Вашето мислене оказва влияние върху всичко: държане, говорене, здраве, външност, цялостното Ви поведение, успеха Ви.

31.Положителният човек е убеден, че всяка мисъл ще се реализира, стига само да я повтаря достатъчно често!

32.Само това, което разбирате ще Ви помогне по - нататък.Следователно, Вие непрекъснато трябва да разширявате знанията си.

33.Цялата Вселена се състои от привличащи и отблъскващи се сили, от положителни и отрицателни трептения.Вие ще избирате това, което Ви влияе положително.В резултат на това Вие ще влияете положително върху другите.

34.Успелият човек мисли винаги за това: Той е неповторим!Той сам контролира съзнанието си, не допуска да му се повлиява от вън!

35.Истинската тайна на успеха се нарича доверие.

36.Всеки човек има нужда от внимание, признание и любов.Колкото повече давате на другите от тях, толкова повече ще Ви се връща.

37.Болестта или престъпността са един отрицателен път. Ползата и успеха са един положителен път.Кой път искате да изберете?

38.У Вас дремят извънредни способности.Вие трябва да направите всичко възможно, за да откриете и насърчите тези способности.

39.Вие притежавате силата да мислите съзнателно.Това означава: Единствено Вие може да влияете целенасочено на съдбата си бъдещето си.

40.Този, който мисли положително, може да превръща отрицателното в положително, насрещните удари и проблемите в успех.

41.Болестите са следствието от неизпълнени желания. Затова не бъдете неблагодарни към живота.Ако Вие сте благодарни, блажените ще Ви отварят всички врати към успеха.

42.Не мислете, че вие сте единственият човек, който има проблеми!Решаващият въпрос обаче е: Аз проблем ли имам или проблема съм си аз? Наблюдавайте се напрекъснато когато възникне проблем.Ако вие сте проблема може да го разрешите с положително мислене. Ако проблема се дължи на нещо друго, тогава Вие трябва да си промените отношението към това нещо.

Марио Оховен - "Магията на успеха"

rose1 | 2011-10-30 18:10:48

Бърши прах само, когато се налага!
Какво е прахът за всички жени?

Вярно е, че няма как да накараш вятъра да духа в посоката, в която ти искаш. Но пък можеш да нагодиш платната си в правилната посока...

Затова, запомни:
Слоят прах върху мебелите пази дървото от повреда!!!

Едно жилище се превръща в истински дом тогава, когато можеш да напишеш върху мебелите с пръст: "Обичам те!"

ПРЕДИ:
Аз всяка седмица прекарвах по 8 часа в чистене и бърсане на прах.А междувременно очаквах да дойде някой на гости и да оцени моите усилия!

Един ден обаче осъзнах, че никой няма да дойде, защото всички са нанякъде и си гледат живота...

СЕГА:
Когато някой ми дойде на гости, не трябва да показвам, какво е "състоянието" на моя апартамент.

Всички се интересуват от това къде съм била, с кого съм си прекарала добре, живяла съм си живота и не съм чистила.

И ако ТИ досега все още не си го осъзнала,
то вече е крайно време да разбереш, че:
Животът е твърде кратък!
Не го пилей за глупости!
Наслаждавай му се!!!

Бърши праха само, когато се налага!

Замисли се, дали не е по-добре и по-приятно да нарисуваш картина, да напишеш писмо, да направиш сладкиш и да оближеш лъжицата?Или да посадиш цвете?

Най-важното от всичко е:
да осъзнаеш разликата между "Трябва" и "Искам"!

Затова:
Бърши праха само, когато се налага!

Не ти остава много време:
за виното, което искаш да изпиеш,
за реките, в които искаш да се изкъпеш,
за планините, на които искаш да се изкачиш,
за музиката, която искаш да слушаш,
за книгите, които искаш да прочетеш,
за приятелите, които искаш да видиш,
за живота, на който искаш да се насладиш?!

Има решение за този проблем:
Бърши праха само, когато се налага!

Навън светът пулсира с ритъма на сърцето ти!
Слънцето се отразява в очите ти!
Вятърът развява косите ти!
Дъждът мокри лицето ти!
Животът те зове!

Помни:
Този ден никога повече няма да се върне!

Бърши праха само, когато се налага!

Осъзнай, че старостта идва и това няма да е приятно!
Когато отпътуваш, а все някога ще трябва да отпътуваш, самата Ти ще се превърнеш в прах...

rose1 | 2011-10-21 13:15:58
Изрази любовта си

Нещо напоследък странно се е поизкривил светът.Прави ми впечатление нещо... Всъщност питам се: Защо ни е толкова трудно да изразяваме това, което чувстваме към някого?Да покажем, изкажем или демонстрираме любовта си към него.Ако я изпитваме в действителност, защо трябва да премълчаваме?И най-неразбираемото за мен – защо трябва да правим всичко възможно, за да не се издадем какво чувстваме и да влагаме енергия не в положителния израз на любов, а в това да я скрием? Страхуваме се да не бъдем отхвърлени, наранени, поставени в доста неизгодна и уязвима за нас позиция? Че ще станем обект на присмех, ще ни сметнат за глупаци или ще ни укорят?Да не би да има нещо странно и демоде в това най-чистосърдечно да признаеш чувствата си към някого?Не е ли това най-естествения път към любовта?Не е ли това всъщност израз на любовта?Защо я крием?Защо я спотайваме и не смеем да я изразим и покажем наяве?

Защо трябва да сме сдържани и да се пестим по отношение на чувства, себераздаване и любов?От какво ще се опазим?Какво ще постигнем?Та това е най-естествената човешка потребност – нежността, любовта, обичта, отдаването.

Не може да търсиш и да се надяваш на любов, да искаш да я получаваш и усещаш в изобилие, насочена точно към теб и в същото време да си толкова пестелив и сдържан що се отнася до твоят израз на такава.Не е ли нужна взаимност?Няма да станем по-уязвими, ако се отдадем на любовта си.Това е нашата сила, а не слабост.Силата, даваща ни смисъл да живеем.Тласъкът на житейския ни ритъм.

Мисля, че аз когато съм влюбена, ще искам да го крещя на целия свят!А да не говоря за човека, към когото са насочени чувствата ми.Ще искам и най-вече ще изпитвам нужда всячески да му показвам обич и да я изразявам. По този начин аз дарявам любовта си.Давам част от себе и се чувсвтвам дебре – удовлетворена и преизпълнена.И всеки миг на себеотдаване ще е моя заряд за следващия момент, час, за прекрасния ден, който живея... с любов в сърцето си.

Вероятно разсъждавам прекалено първосигнално. Вероятно за мнозина този мой възглед ще е прекалено наивен.Вероятно да.Но не е ли човекът по природа изтъкан от любов(от необходимостта да дава и да получава)?Не е ли смисълът на човешкото съществуване именно любовта?А какво е любовта, ако не я отдаваме постоянно?Ние сме изворът на любов – хората.Ако тя не извира от нас наяве, то все едно е изгубена.Аз не искам моята да е изгубена.А ти?


rose1 | 2011-10-18 15:56:54
От каквото мъдрият се срамува, с него глупавият се надува.

Докато не изпиташ злото, не ще познаеш доброто.

Жените трябва да бъдат обичани, не разбирани.

Живеят само влюбените, останалите просто съществуват.

rose1 | 2011-10-18 15:40:33
Мечо Пух: мъдри мисли и цитати

Пух:
- Чудя се какво ли интересно ще ми се случи днес...
~
- Защо ли нещата трябва да се променят? - прошепна Прасчо.
Пух помисли, помисли и каза:
- Така имат възможност да станат по-добри!
~
Прасчо пита Мечо Пух:
- Пух, какво е любовта?
- Това, което означава всичко за теб - отговори Пух.
- А до края ли продължава? - попита Прасчо.
- Не - отвърна Пух, - продължава дори ПО-ДЪЛГО, защото тя е безкрайна!
- И значи тя е по-велика от всичко? - попита пак замислен Прасчо.
- Не Прасчо, пак не разбра - ТИ СИ ПО-ВЕЛИК ЩОМ ОБИЧАШ, тя те прави такъв!!!
~
Какво се подарява на някой, който иска всичко, а няма нищо?
~
- Как се пише любов? - попита Прасчо.
- Тя не се пише, тя се чувства... - отвърна Пух.
~
- Пух, обещай ми, че няма да ме забравиш никога! Дори когато стана на сто!
Пух помисли малко.
- А аз на колко ще бъда тогава?
- На деветдесет и девет.
Пух кимна:
- Обещавам!
Все още с очи, отправени към света, Кристофър Робин протегна ръка за Пуховата лапа.
- Пух - каза той сериозно, - ако аз... ако аз не съвсем ... - Той спря и отново започна: - Пух, каквото и да се случи, ти ще разбереш, нали?...
~
Какво трябва да... трябва?
~
Правописът ми е Колеблив.Добър правопис е, но се Колебае и буквите отиват на грешни места .. :)
~
По-забавно е да говориш с хора, които не използват дълги трудни думи, а по-скоро кратки и лесни, като например "Какво ще кажеш да хапнем?"...
~
- Какво най-много обичаш да правиш на този свят, Пух?
- Ами, - каза Пух - какво обичам най-много...
И той се спря да помисли.Защото при все, че да ядеш Мед е много хубаво нещо, има един миг, точно преди да започнеш да ядеш, който е по-хубав, отколкото когато вече си започнал, но той не знаеше как се нарича това.После си помисли, че да бъде с Кристофър Робин е много хубаво нещо и да имаш приятел като Прасчо до себе си също е много хубаво.И като размисли всичко това, той каза:
- Това, което обичам най-много на този свят, е Аз и Прасчо да дойдем да те видим и ти да ни кажеш: "Какво ще кажете за нещо малко?", и аз да кажа: "Не бих имал нищо против, а ти, Прасчо?", и вън да е ден за тананикане и птичките да пеят...

rose1 | 2011-10-10 08:50:09
Приятелството се случва без мисъл и без план.
И после никога вече не се чувстваш сам.
То винаги е взаимно и няма нужда от обяснение.
Приятелят изпитва към теб обич и уважение,
И никога съжаление.
Общуването с него е вдъхновение.
Винаги ще намериш нужното успокоение.
Няма да те остави да се носиш по течение
Нито да се отдадеш на самосъжаление.
Ще разсее в теб всяко съмнение.
И няма на кантар да мери
Кой, какво, кому е дал като съотношение.
***
Думата "приятел" за приятеля има само едно значение
И се съдържа в това изречение:
"Този, който е верен с векове
И ще е до теб при всички ветрове."
***
Приятелство какво е не мога да разкажа,
но ако ми позволиш, ще се опитам да ти го покажа.
Ще ти подаря и време, и топлина
и ще те пусна да влезеш в моята Душа.

Ако ме повикаш за помощ - ще се притека.
Ще се опитам всяка твоя странност да разбера.
Сили и старание ще положа да е щастлив всеки твой ден
независимо дали в момента си до мен.

Приятелство какво е не мога да разкажа,
но всяка твоя рана с билки ще намажа.
Знаеш че при нужда дори и през нощта,
можеш да звъннеш на моята врата.
***
В живота си често срещах предатели.
В живота си срещнах много ласкатели.
А ти се научи мислите ми да прочиташ,
Не ме ли предадеш – винаги можеш на мен да разчиташ.
***
"Приятели" има до време
за минута, за ден, за пари.
Има такива дето хич не им дреме
и в беда те оставят, уви.

"Приятели" има от скука
"Приятели" от тъга...
Има такива
че да го наречеш приятел е срамота.

"Приятели" има по навик
по работен трафик дори.
Тези последните простете
но май са колеги добри.

"Приятели" има за показ
и други "тихи води"
Време с които убиваме...
Но приятели ли са ни добри?

Приятелите са това -
Притичват се когато съм в беда!
Победите на тях дължа!
С тях мога и да полетя!
И за това ви казвам от Душа!
Животът си на тях ще поверя!
И за приятелството им благодаря!

rose1 | 2011-10-10 08:41:29
ПОПИТАЛИ ЕДИН МЪДРЕЦ:
- КОЛКО ВИДА ПРИЯТЕЛИ ИМА?
- ЧЕТИРИ - ОТГОВОРИЛ ТОЙ.
- ИМА ПРИЯТЕЛИ КАТО ХРАНА - ВСЕКИ ДЕН ГИ ТЪРСИШ
- ИМА ПРИЯТЕЛИ КАТО ЛЕКАРСТВО - ТЪРСИШ ГИ САМО,КОГАТО СА ТИ НУЖНИ. ...

ИМА ПРИЯТЕЛИ КАТО БОЛЕСТ, ВИНАГИ ТЕ ТЪРСЯТ ТЕБ.
- НО ИМА ПРИЯТЕЛИ КАТО ВЪЗДУХА - ПОНЯКОГА НЕ ГИ УСЕЩАШ, НО СА ВИНАГИ С ТЕБ!

rose1 | 2011-10-06 18:35:52
Да бъдеш съобразителен

Какво се изисква, за да проявяваш съобразителност?Да имаш малко, но навреме да ти дойде?Да имаш определен опит с подобни обстоятелства?Да ти пука за теб самия и за околните?Оформилата се дискусия под "Да бъдеш тактичен" ме накара да се чудя дали това качество ни е вродено, или може да се възпита?!Защо в дадена ситуация го проявяваме, а в следващата сме като "кон с капаци"?

Въпросите ми са породени от това, че напоследък доста се дразня от несъобразителността на околните.Направо се вбесявам, когато отнесем несъобразителността към войната по нашите пътища?Да пресечеш улица си е цяло изкуство.Дори някой да ми даде път,(което е рядкост, но все пак се случва), колкото и да ми се иска да освободя платното по-бързо, искам и да пресека, без да се чудя дали водачът от другата страна ще прояви достатъчно съобразителност и ще успее да спре, за да мина цяла!И да съм се правила на камикадзе преди, когато съм на пешеходна пътека и на никого не му пука, че и аз бързам, сега достатъчно ме е грижа за да се стремя всячески да избягвам несъобразителността наоколо...

Мисля си, че вероятно е доста натоварващо постоянно да се съобразяваш както с твоите мисли, чувства, думи и дела, така и с тези на останалите, но просто така трябва!Дали причината да не го правим е, че все повече се интересуваме единствено от себе си?Дали се проявява прословутия ни манталитет "на Вуте да му е зле"?

Защо не успяваме да се съобразим с това, което е наистина добро за нас и за другите?Толкова ли е трудно просто да се усмихваме и да бъдем щастливи, без да пречим на околните?! ..

rose1 | 2011-10-06 18:17:17
Където има омраза - нека сея любов;
където има рана – милост;
където има съмнение – вяра,
където има отчаяние – надежда,
където има мрак – светлина,
където има тъга – радост...
Затова се моля и надявам ...
да не търся утеха, а да утешавам,
да не търся разбиране, а да разбирам,
да не търся обич, а да обичам!
Защото когато даваме - получаваме,
и в прошката ни прощават,
и в смъртта се раждаме за вечен живот ..

rose1 | 2011-10-06 18:10:43
Аз съм учител - Джон Шлатър

Аз съм учител!
Родил съм се в мига, когато от устата на дете е изскочил въпрос.
Аз съм много хора на много места.
Аз съм всички онези, чиито имена и лица отдавна са забравени, но чиито уроци и характери винаги ще бъдат помнени заради постиженията на техните ученици.
Аз съм плакал от радост на сватбите на мои бивши ученици, смял съм се щастлив при раждането на техните деца и съм стоял с глава, наведена от скръб и объркване, край гробове, изкопани твърде скоро, за тела твърде, твърде млади.
В продължение на един ден се е налагало да бъда актьор, приятел, сестра и лекар, треньор, търсач на изгубени вещи, банкер, таксиметров шофьор, психолог, заместник родител, продавач, политик и защитник на вярата.
Независимо от картите, диаграмите, формулите, глаголите, разказите и книгите аз наистина нямаше какво да преподавам, защото онова, което трябваше да научат учениците ми, беше да опознаят себе си, а аз знам, че най-трудно е да разбереш кой си.
Аз съм парадокс.Аз говоря най-силно, когато слушам най-внимателно.Най-големият подарък за мен е благодарността на моите ученици.
Материалното богатство не е моя цел, но аз съм търсач на съкровища на пълен работен ден, който проучва нови възможности, в които учениците му да използват своите таланти, и издирва таланти, които понякога лежат дълбоко заровени сред отломките на нечие саморазрушение.
Аз съм най-големият късметлия сред всички, които работят.
На един лекар му е позволено да изведе живота на бял свят в един вълшебен миг.На мен ми е позволено да се погрижа животът да се ражда отново и отново всеки ден - с нови въпроси, идеи и приятелства.
Един архитект знае, че ако строи грижливо, неговото творение може да просъществува векове.Един учител знае, че ако изгражда с любов и истина, онова, което изгради, ще трае вечно.
Аз съм воин.Всекидневно водя битки срещу надзъртащото насилие, страха, предразсъдъците, невежеството и апатията.Но аз имам велики съюзници: Интелигентността, Любопитството, Родителската подкрепа, Индивидуалността, Творчеството, Вярата, Любовта и Смехът - всички се стичат под моите знамена и с тяхната подкрепа съм непобедим.
А на кого трябва да благодаря за този чудесен живот, който така щастливо ми е отреден, освен на обществото, на родителите.Защото вие сте ми оказали голямата чест да ми се доверите с великия си принос към вечността - вашите деца.
И така, аз имам минало, което е богато на спомени. Имам настояще, което е истинско предизвикателство, пълно с приключения, защото ми е позволено да прекарвам дните си с бъдещето.
Аз съм учител... и всеки ден благодаря на Бога за това.

rose1 | 2011-09-30 15:05:12
Индиански мъдрости и правила на живота от Черният Елен, Седящият Бик, Белият Облак, Лудият Кон, Дъждът Върху Лицето, Тихата Стъпка и други индиански вождове от XIX век :))

Да познаваш Света, значи да познаваш самия Себе си:

Сезоните на земята са и сезони на Душата и Тялото. Човек се събужда през пролетта, укрепва силата и страстта си за живот през лятото, склонен е към размисъл през есента, обръща се навътре и съзерцава другите светове през зимата.То е като въртенето на колелото, носещо живите и умрелите, слънцето и дъжда, нощта и деня в танца на вечното завръщане.

Пази Живота – всички форми на живот – както се грижиш за посадената фиданка, закриляй го от слънцето и бурите.Да се грижиш за нещо, означава да го обичаш.

Дърветата в нашите градове са изолирани същества, които кастрим и натъкмяваме според собствените си представи за полезност, сякаш са наши поданици, наши предмети, наши домашни животни.Когато видиш някое заблудено, самотно дърво, забравено на площада или на уличния тротоар, поискай му прошка за злините, които са му причинени.

Погледай позата на спящата котка.Това е съвършената форма на щастието.Тя се свива в себе си, черпи от своите флуиди.В това състояние на преоткрито детство се обновява, възражда се.

Когато галиш някое животно, приемаш духа му и му предаваш своя.Любовта позволява тази загадъчна връзка между душите.

Тишината е абсолютното равновесие на тялото, духа и душата.Човекът, който опазва единството на съществото си, остава винаги спокоен и невъзмутим срещу бурите на житието.Едно листо не трепва на дървото, една гънка не блести на повърхността на езерото: това е за мъдрия идеалното състояние за направляването на живота.

Научи се да спираш, да събираш силите си, да овладяваш объркаността си, да удържаш разпиляността си.Птицата прекратява полета си тук, за да си направи гнездо, или там -за да си почине.

Не задържай лошите мисли, гнева, страха или угризението.Гледай ги как отминават като птици в небето, без да оставят следи.

Радост и мъка, наслада и тъга ни обитават последователно като деня и нощта, като живота и смъртта.Приеми ги за два бряга на река с едно течение.

Никога няма да спрем да изучаваме Вселената вътре в нас и отвън. Краят на изучаването ще дойде, когато стигнем до точката, откъдето сме тръгнали, и я открием за пръв път.

Любовта няма нито минало, нито бъдеще.Тя се осъществява на мига с непосредствена красота, като пламък.Това усилва и осветява цялото творение.Научи се да изживяваш мига, тогава страхът ти ще изчезне и мигът ще стане вечен.Друга вечност няма.

За нищо не служи бягството от себе си с избора на хаотичния шумен живот на модерния свят.Болката ти те търси, както вълкът преследва плячката си.Изчакай я уверено в центъра на самия себе си, обгради се с лъчисти мисли, забавлявай се със света, като дете, и болката ти ще се стопи като сняг на слънце.

Вътрешното спокойствие е съвсем реално пространство, стабилна скала, недосегаема за глъчката на света и хорските тревоги.То е центърът, около който кръжи вселената, същината и краят на всяко нещо.Мъдрият не ходи в него, за да подслони живота си, изолиран от
света.Той стои там разгърнат, пробуден, бистроок и
неподвижен, като в окото на циклон.

Човешкият Дух никога не е неподвижен и окончателен. Той е пъргав, податлив, нематериален. Превръща се в онова, което съзерцава.Ако искаш да живееш в трайно щастие, освободи се от навиците, които оковават и утежняват духа.Остави красотата на света да те изненадва.Всеки миг бъди готов за нови слънца, за нови желания, за нови светове.Тогава Великият Дух ще те благослови и ще се възрадва чрез теб.

Вземи пример от природата, дори когато е наранена и опустошена от човека.Тя е сърцето на твоето сърце.

Мирът никога не идва изненадващо, не пада от небето, като дъжд.Идва при онези, които искат да го постигнат.

Не се страхувай да стряскаш, да предизвикваш, ако думите идват от дълбините ти, без да ги насилваш.

Не отдавай значение на външните форми в света, гледай на тях, като на игра, като на лек танц.Те са маски, които духовете си слагат, за да ни плашат или съблазняват.

Бъди внимателен към тишината.Пази я, защото съдържа всички човешки сънища.

Научи се на непринуденост, ако искаш да победиш себе си.

rose1 | 2011-09-24 15:44:19
Не е важно какво ще ти се случи.Важно е как ще го преживееш!
Най-доброто,
което можеш да сториш,
е на врага си да предложиш прошка;
на опонента си - търпимост;
на приятеля - сърцето си;
на детето си - пример за подражание;
на баща си - почит;
на майка си - повод за гордост;
на себе си - уважение;
на всички хора - милосърдие.

А. Балфор

rose1 | 2011-09-24 15:30:23
Истината, приятелю, е съвсем различна...
Крием се, защото искаме да бъдем намерени...
Отиваме далеч, за да видим кой ще ни последва...
Плачем, за да видим кой ще изтрие сълзите ни ...
И позволяваме на сърцата ни да се разбият на малки парченца, за да разберем кой ще дойде да ги залепи...

rose1 | 2011-09-24 15:10:51
Едно нещо, на което да се отдам ...

Вече месеци все едно и също повтарям: още малко, издръж още малко.Концентирай се още съвсем малко. Свърши каквото си поела да свършиш и после ще почиваш.Напоследък се моля единствено и само за няколко часа сън и спокойствие.Онова усещане, че нищо и никой не ме чакат.Невероятно усещане.

Та така, толкоз често все това рецитирам, че то започна да се случва.От днес с една задача по-малко. не бих казала, че изпитвам радост.Все пак обичам нещата да се случват, а не просто да спират.И все пак, изпитвам облекчение.Една вина, една отговорност по-малко.И един урок повече.100 дини под една подмишница нямат място.Не става.Просто не се получава.Липсва усещането за отдаденост, за погълнатост.Липсва и резултата, който вдъхновява.

Присетих се за едно упражнение на Свамиджи.Пляскаш с ръце.Пляскаш силно с ръце.Следваш движенията на неговите ръце.Пляскаш в такт.Правиш го и всичко друго изчезва, толкоз си вътре в движението.Истински екстаз.Да правиш само 1 нещо.

Прерових съзнанието си, за да открия кога съм правила 1 нещо.Наложи се да се върна в ученическите си години.Само тогава.След тогава e малка лудница.Застъпване, преплитане.Натоварване.Как се излиза от това състояние?Излиза ли се изобщо?Училище в движение.Първото, което приложих бе не(то).Научих се да казвам не или поне да препращам неясните идеи и проекти към пощата си.Има ефект и редовно го прилагам.Познаването на капацитета е другото.Колко наистина мога да поема?Оче-вадно е, че аз моя капацитет не го знам.Не още.В процес на определяне на границите му съм.Ала научих, че ако поема нещо и междувременно друго изникне, то ще трябва да почака. приоритетите също.Кое е по-важно -> свободното време. Времето с приятели-семейство или придобиването на материална сигурност?За себе си винаги съм знаела, че това е времето насаме.То е нещото, което ми дава импулс да продължавам.И ако не си давам достатъчно от него, стигам до задънена улица и свръх умора, която завършва с големи уроци, от които възстановяването е още по-трудоемко.Даването на почивка е прост съвет. на всеки час 15 минути.На всяко денонощие минимум 6 часа сън.На всяка седмица минимум 1 ден разсейване. бездействието води до действие.Почивката разширява кръгозора.Всекидневните задачки се показват в нова светлина.
И най-накрая е отдаването.

Изреждането на уроците все още не е научаването им. задачата все още не е свършила.Изборът е нонстоп на дневен ред.1 нещо или 100 неща.Свобода или материална сигурност.Почивка или пре-умора.Вдъхновение или скука.Дух или материя.Уважение или не-уважение към тялото, сърцето и душата ...

rose1 2011-09-21 06:49:40
Децата са като хвърчила

Прекарваш години, опитвайки се да ги вдигнеш от земята.
Тичаш с тях, докато всички останете без дъх.
Те се разбиват... удрят се в покрива.
Ти ги закърпваш, утешаваш и ги уверяваш, че някой ден ще летят...

Накрая, те политат.
Нуждаят се от по-дълга връв и ти продължаваш да им я отпускаш.
Докато те я дърпат, ти с всяко развиване усещаш и тъга, заедно с радостта...

Хвърчилото все повече се отдалечава.
И ти знаеш, че не след дълго това прекрасно създание ще среже спасителното въже, което ви свързва и ще литне, както е редно...
Свободно и само.

Едва тогава ще знаеш, че твоята работа е свършена.

rose1 | 2011-09-21 06:47:59
Надежда
Подари на душата си нещо,
за което отдавна жадува...
Топла ласка, вечеря на свещи,
две-три думи, които си струват.
Късче вяра, в нещо забравено,
две мечти, като ново начало,
порив дълго, дълго сподавян,
и надежда за истинско цяло.
Подари си онези копнежи,
от които косят се краката.
И пази ги, топло и нежно,
до когато вървиш по Земята...

rose1 2011-09-01 15:41:01
Напътствията на Робин

. Говори като победител, а не като жертва
. Не се притеснявай да приемеш признанието за работата, която си свършил
. Стани част от решението, вместо част от проблема
. Страховете, от които бягаш, се приближават към теб
. Най-опасното място е твоята зона на комфорта
. Не пропускай възможност да насърчиш някой
. Когато си на върха, не спирай да правиш нещата, които те доведоха до върха
. Мислите ти днес определят действията ти утре
. Старай се да си вършиш работата по-добре днес, отколкото си я свършил вчера
. Няма как да си страхотен, ако не се чувстваш така
. Прави трудното, защото то събужда талантите ти
. За да имаш каквото искаш, помагай на колкото се може повече хора да получат това, което искат
. Проблемът е проблем, само ако ти го виждаш такъв
. Прочети автобиографията на Нелсън Мандела
. Помни, че неизползваният потенциал е източник на страдание
. Всеки ден прави по нещо ново, дори това да те плаши
. Асоциирай се с хората, чийто живот те вдъхновява
. Учи по един час на ден. Два пъти повече учене е равно на три пъти повече успех
. Прочети автобиографията на Бенджамин Франклин
. Не позволявай да те разсейват
. Прочети Мислещият човек на Джеймс Алън
. Помагай на хората да вървят нагоре, вместо да ги натискаш надолу
. Посещавай редовно арт галерии
. Гледай на работата си като на занаят
. Очаквай най-доброто и се подготви за най-лошото
. Бъди нечий герой
. Усмихвай се на непознати
. Не се примирявай с по-малко
. Вкусвай от най-простите житейски удоволствия
. Разхождай се в гората, в планината
. Пиши благодарствени писма на тези, които са ти помогнали
Прощавай на тези, които са те наранили
. Участвай в създаването на незабравими моменти с тези, които обичаш
. Продай си телевизора
. Не пропускай момент, за да празнуваш друг
. Фокусирай ума си върху доброто
. Поддържай чисто (и подредено) наоколо
. Използвай внимателно думите
. Пътувай (колкото можеш) повече
. Отнасяй се с уважение към родителите си
. Не хаби енергия да критикуваш
. Говори по-малко, слушай повече
. Не се примирявай с посредствеността
. Прави неща, които имат значение (за теб)
. Не спирай да се доказваш (на себе си)
. Дръж на целта, а не на резултата
. Мисли какво ще оставиш след себе си
. Помни, че щастие ни носи не това, което взимаме от живота, а онова, какво даваме
. Не се страхувай да покажаш слабостите си
. Не си въобразявай, че знаеш всички отговори
. Помни, че дребните неща имат значение
. Казвай моля, защото уважаваш хората, благодаря, защото ги цениш
. Обещавай по-малко, прави повече, така се гради доверие
. Мисли за себе си като за тръговец на добро
. Направи най-трудното още рано сутринта
. Продължавай да рискуваш
. Мисли за провалите като за възможности, те са част от процеса на успеха
. Чети поне 30 минути преди сън
. Ставай в 5 сутринта и посвети един свещен час на себе си
. Грижи се за здравето си
. Води си дневник, така ще се опознаеш и няма да забравяш идеите си
. Срещай се с хора, които цениш и на които искаш да приличаш
. Не отлагай важните неща и помни, че всички сме смъртни
. Помни, че ако не си добър със себе си, не можеш да бъдеш добър за другите
. Ключът е да спреш да се стремиш към лесното и да избираш правилното
. Колкото повече играеш на ръба на ограниченията си, толкова повече ще се разширяват границите ти
. Фокусирай се върху стойността, която добавяш в живота на хората ...

rose1 | 2011-08-31 14:35:59
Светът е огледало - Урок по щастие!

"Светът е като огледало пред теб и отразява собствената ти същност.Ако погледнеш към него мрачно, ще видиш насреща си само тъжни и мрачни лица.Ако погледнеш към него с усмивка, ще те посрещне весел приятел."
Уилям Текери

Ако сам се съдиш и критикуваш - и другите ще те осъждат и критикуват.
Ако сам си причиняваш болка - и другите ще ти причинят болка.
Ако сам се лъжеш - и другите ще те лъжат.
Ако сам си безотговорен пред себе си - и другите ще бъдат безотговорни към теб.
Ако сам се обвиняваш и упрекваш - и другите ще те обвиняват и упрекват.
Ако сам си емоционално жесток към себе си - и другите ще бъдат емоционално (и дори физически) жестоки към теб.
Ако сам не се вслушваш в чувствата си - никой няма да се вслуша нито в чувствата ти, нито в теб.
Но...
Ако самият ти се обичаш – и другите ще те обичат.
Ако самият ти се уважаваш - и другите ще те уважават.
Ако самият ти си имаш доверие - и другите ще ти се доверяват.
Ако самият ти си честен със себе си - и другите ще бъдат честни с теб.
Ако самият ти осъзнаваш своята стойност и се цениш подобаващо - и другите също ще те оценят!

Уейн Дайър - Мъдрост за всеки ден

1. Всички велики учители са ни оставили едно и също послание: викни в себе си, открий невидимата си по-висша същност и познай Бога чрез любовта, която те изпълва.
2. Ти не си човешко същество с духовни преживявания. Ти си духовно същество с човешки преживявания.
3. Ако подхранваш мислите си и подхождаш към тях правилно, те ще се превърнат в реалност. Мислите са невероятно могъщ феномен.
4. Можем да дадем на другите само онова, което имаме в себе си.
5. Винаги, когато отвръщаш на омразата с любов, ти обезсилваш омразата.
6. Всяко нещо, което искаш да притежаваш, в крайна сметка те завладява. И по ирония, щом се освободиш от него, започваш да го получаваш в по-големи количества.
7. Ако вярваш само на това, което виждаш, значи възприемаш нещата ограничено и повърхностно. Щом вярваш само на това, което виждаш, защо плащаш сметката си за електричеството?
8. Обещай пред себе си да правиш онова, което обичаш, и да обичаш онова, което правиш. Още днес!
9. Вслушвай се в онези вътрешни сигнали, които ти помагат да направиш верния избор - няма значение какво мислят околните.
10. Най-сетне осъзнах, че другите хора ще си останат точно такива, каквито са, независимо от моето мнение за тях.
11. Всичко в света е свързано чрез мисълта.
12. Не можеш винаги да контролираш това, което става извън теб, но винаги можеш да контролираш какво става вътре в теб.
13. Всяка човешка постъпка започва с мисъл, идея, представа, мисловен образ. Едва след това придобива материална форма.
14. Ако светът беше устроен така, че всичко да е справедливо, никое живо същество нямаше да оцелее и ден. На птичките щеше да им бъде забранено да ядат червеи и щеше да се наложи личните интереси на всяко същество да бъдат удовлетворени.
15. Не се безпокой за каквото и да било - никога! Или имаш контрол над него, или не. Ако имаш - действай. Ако ли не - махни с ръка. Не хаби енергията си за тревоги.
16. Няма път към щастието. Щастието е самият път. Няма път към благополучието. Благополучието е пътят.
17. Живей сега. Винаги е съществувало единствено НАСТОЯЩЕТО.
18. Колкото повече даваш, толкова повече получаваш.
19. Единствените ни ограничения са материални. Пред мисълта няма препятствия.
20. Единственият отговор на омразата е любовта. Всичко друго ще те съкруши.
21. Цяла вечност можеш да оплакваш лошите си постъпки и да се чувстваш виновен до смъртта си, но чувството ти за вина не е в състояние да поправи стореното в миналото.
22. Всичко, с което разполагаш, е днешният ден и може би следващата седмица. Но само днешния ден - със сигурност.
23. Не можеш да състариш мисълта. Можеш да състариш само формата.
24. Желанието непременно да бъдеш прав поражда страдание. Когато се изправиш пред избора да бъдеш прав или да бъдеш любезен, бъди любезен и ще видиш как страданието ти изчезва.
25. Всичко, което те парализира, пречи и отклонява от целта, е създадено от теб. Можеш да го изхвърлиш веднага, щом решиш.
26. Щом повярваш в себе си и прозреш, че душата ти е божествена и безценна, ще се превърнеш в същество, способно да прави чудеса.
27. Винаги си задавай въпроса дали си част от проблема или част от решението?
28. Ако се съмняваш в принципите на Вселената, те няма да работят за теб.
29. Да не прощаваш значи да не разбираш принципите на Вселената и твоето място в нея.
30. Всяко нещо съществува с определена цел, като част от съвършения разум - Вселената.
31. Каквото дадем, това ни се връща.
32. Медитацията ти дава възможност да опознаеш твоята невидима същност.
33. Щом се научиш да влизаш във вътрешното си царство, винаги ще имаш на разположение специално убежище.
34. Ти си тук с определена цел и тя не е да натрупаш материални блага.
35. В света не съществува стрес, а само хора със стресиращи мисли.
36. Никой не е способен да предизвика в теб гняв или стрес, само ти самият можеш да го сториш, в зависимост от начина, по който възприемаш твоя свят.
37. Когато си изпълнен с благодарност, Вселената ти дава изобилие.
38. Когато осъзнаеш и почувстваш чудото, което представляваш, добиваш увереността, че няма нищо невъзможно.
39. Всички велики учители са ни оставили едно и също послание: вникни в себе си, открий невидимата си по-висша същност и познай Бога чрез любовта, която те изпълва.
40. Причината за нашите страдания е умът ни - умът, който държи на предпочитанията си и не позволява на другите да бъдат такива, каквито са.
41. Слей се с душата си, вслушай се във вътрешния си зов за спокойствие и целенасоченост. Само при такава умствена нагласа истинската магия ще бъде достъпна за теб.
42. Не си закрепостен в сегашното си положение, докато не решиш да бъде така.
43. Идваш на този свят с малко голо телце, а ако имаш късмет, напускаш го в голямо сбръчкано тяло.
44. Спокойният ум, умът, който внимава да не вреди на другите, е по-устойчив от всяка физическа сила във Вселената.
45. Отнасяй се с търпение и любов към всяка плашеща мисъл. Упражнявай се да гледаш на страховете си като страничен наблюдател и ще видиш как се разсейват.
46. Животът ни е такъв, какъвто го направят мислите ни.
47. Всички твои съмнения са препятствия, които ти пречат да влезеш в царството на истинската магия.
48. Освободи се от мисълта, че нещата не би трябвало да бъдат такива. Те СА такива.
49. Никой не може да бъде собственик на каквото и да било. Колкото по-скоро го осъзнаеш, толкова по-добре ще съумееш да се настроиш в съзвучие с чудесния принцип на изобилието.
50. Откажи се от „нуждата". Почувствай със сърцето си, че нищо повече не ти е необходимо, за да постигнеш цялостност, а после ще се убедиш, как всички външни неща стават все по-маловажни в сърцето ти.
51. Душата ти, онова тихо празно пространство в теб, е твоят съветник. Тя винаги те насочва в правилната посока.
52. Интуицията е любящо напътствие.
53. Когато разбереш, че си господар на намеренията си, ще осъзнаеш, че си господар и на целия твой свят.
54. Ако смяташ, че винаги трябва да бъдеш такъв, какъвто винаги си бил, значи се противопоставяш на израстването.
55. Парите - също като здравето, любовта, щастието и всички чудотворни събития, които искаш да постигнеш са резултат от целенасоченото ти съществуване. Те не са самоцел.
56. Да бъдеш целенасочен означава, да бъдеш в мир със себе си, а именно това трябва да даваш и на другите.
57. Ако позволиш на Бога да говори чрез теб и да се усмихва на Земята чрез теб - като даваш безкористно и осъществяваш своето предназначение - благополучието ще бъде твоята награда.
58. Отдай се на новото съзнание, на мисълта, която шепне: „Аз мога да постигна това веднага. Ще получавам цялата помощ, която ми е необходима, докато следвам намерението си и търся подкрепа в себе си."
59. Да бъдеш подчертано привързан към физическата си външност означава да си осигуриш доживотно страдание, наблюдавайки как тялото ти преминава през естествените фази на съществуването, които започват от мига на зачеването ти.
60. Не позволявай в тялото ти да се промъкне старец.
61. Стареенето е само заучен начин на съществуване.
62. Като се съсредоточаваш върху дишането си, като медитираш и потвърждаваш гласно намеренията си, можеш винаги, когато е необходимо, да увеличаваш жизнената си енергия.
63. Вътрешната отдаденост, насочена към собственото ти съвършенство, е материалът, от който се творят чудеса.
64. Онова, за което мислиш и говориш, прераства в действие.
65. Погледни на всяко препятствие като на нова възможност.
66. Когато ни нараняват, хората правят единствено онова, на което са способни при дадените обстоятелства.
67. Ако не простим, ще позволим на тези стари рани да продължават да болят.
68. Бог работи с теб, а не вместо теб.
69. Изобилието, синхронността, безпристрастността и единението са работещи принципи във Вселената. Просто трябва да се настроиш на тяхната вълна и да им позволиш да действат чрез теб.
70. Вслушвай се в тялото си и то ще ти каже всичко, което трябва да знаеш.
71. Чудесата.се случват мигновено. Бъди готов и ги очаквай.
72. Можеш да направиш всичко, което желаеш. Всичко!
73. Не искай нищо и ще получиш много.
74. Колкото повече се стараеш да извлечеш някаква полза за себе си, толкова по-малко ще се радваш на онова, което отчаяно търсиш.
75. Погледнати от позицията на днешния ден, незначителни и привидно несвързани случаи са те довели до тук.
76. Ти си душа, свързана с тялото, а не тяло, което притежава душа.
77. Изобилието идва, когато обичаме това, което правим.
78. Всичко, на което в момента се противопоставяш, те отдалечава от изобилието.
79. Готовността да използваш вярата и познанието ще дойде при теб само чрез мислите ти.
80. Чудесата могат да се случат едва след като се освободиш от идеята за „невъзможното" и си позволиш да почувстваш магията на познанието.
81. Първата стъпка към освобождаването от нагласата за оскъдица е да благодариш за всичко, което си и което имаш.
82. За да превъзмогнеш съмненията в себе си и да влезеш в твоето царство на истинската магия, трябва да се държиш така, сякаш вече си станал онова, което искаш, и да знаеш, че можеш да го постигнеш. За да опознаеш чудесата, трябва да носиш в себе си щастие и хармония.
83. Мислено си представи онова, което би нарекъл чудо. Задръж видението. Отхвърли неверието и скептицизма. Позволи си да предприемеш пътешествието към истинската магия.
84. Проучи внимателно онова, което смяташ за невъзможно, а после промени възгледите си.
85. Говорим с Бога насаме и наричаме този разговор молитва. Тогава защо обратната връзка ни се струва толкова неестествена - особено след като вярваме, че Вселенският разум, към когото се обръщаме, съществува?
86. Просветлението се състои в спокойното приемане на това, което съществува.
87. Зачитай физическото си същество като приют на душата. Щом откриеш вътрешния път, външният сам ще се появи.
88. Получаваме само онова, което желаем да приемем.
89. Създай си вътрешна хармония - така любящата ти душа ще насочва физическото ти поведение, вместо душата ти винаги да бъде на второ място.
90. Истинската същност на живота се разкрива пред нас в мълчание.
91. Любовта означава да даваш и няма нищо общо с онова, което получаваш.
92. Твоите чудеса са си вътрешна работа. Обърни се към себе си, за да сътвориш магията, която търсиш в живота си.
93. Ако решиш да се отнасяш към физическото си „Аз" с благоговение и почуда и дълбоко в себе си проумееш, че невидимото ти „Аз" желае обитаваното от него тяло да бъде възможно най-здраво, значи си ученик, който е добре подготвен.
94. Твоите ограничения се определят от твоето разбиране, за възможното и невъзможното. Промени тази нагласа и ще премахнеш всички ограничения.
95. Цялостното същество, наречено „човек", не може да функционира хармонично, когато компонентите са в противоречие.
96. Пътят към единението минава през вътрешната хармония. Пътят към вътрешната хармония минава през тишината.
97. Процесът на смъртта в материалния свят ти позволява да живееш.
98. В съвършената Вселена няма случайности.
99. Всички ние сме част от безкрайна Вселена.
100. Всички ние идваме от никъде, стигаме до тук и сега и отиваме никъде. Едно и също е. Едно е.
101. Няколко минути в пълно благоговение ще допринесат за духовното ти пробуждане повече от всеки курс по метафизика.
102. Да бъдеш духовно същество означава да можеш да се докосваш до невидимата си същност.
103. Влез в спокойното уединение на своя ум. Именно там ще откриеш Бога.
104. Вселената, в която съществуваме, е съвършена. Забави крачка и й се наслади докрай.

Пабло Неруда, Забранено е!

Забранено е
~ да не се усмихваш на проблемите;
~ да не се бориш за това, което желаеш;
~ да изоставиш всичко от страх и да не осъществиш мечтите си...

Забранено е
~ да плачеш, без да научаваш нищо;
~ да се събуждаш сутрин, без да знаеш, какво да правиш;
~ да се страхуваш от спомените си...

Забранено е
~ да не показваш любовта си;
~ да накараш друг да плати твоите дългове и лошо настроение;

Забранено е
~ да изоставиш приятелите си и да не опиташ да разбереш, какво сте преживели заедно;
~ да им се обаждаш само, когато се нуждаеш от тях;

Забранено е
~ да не бъдеш "Ти" пред хората;
~ да се преструваш пред тези, които не те интересуват;
~ да се държиш мило само, за да те запомнят и да забравиш всички, които те обичат...

Забранено е
~ да не правиш нищо за себе си;
~ да не вярваш в Бог и да не чертаеш съдбата си;
~ да се страхуваш от живота и неговите трудности;
~ да не изживяваш всеки ден така, сякаш е последен...

Забранено е
~ да си спомниш за някой, без да се зарадваш и да забравиш неговите очи, неговата усмивка, всичко..., само защото пътищата ви вече не се пресичат;
~ да забравиш миналото и да останеш в настоящето;

Забранено е
~ да не се опитваш да разбереш хората;
~ да мислиш, че техният живот струва повече от твоя;
~ да не знаеш, че всеки има своя път и право на собствено щастие...

Забранено е
~ да не напишеш своята собствена история;
~ да нямаш и момент за хората, които се нуждаят от теб;
~ да не разбереш, че животът дава, но и отнема...

Забранено е
~ да не търсиш щастието;
~ да не живееш с положителна нагласа;
~ да не мислиш, че можем да бъдем по-добри;
~ да не почувстваш, че без Теб светът не би бил същият...
Забранено е!

Пабло Неруда, Умира бавно, този който...

Бавно умира този, който става роб на навика, обхождайки всеки ден
едни и същи пътеки, който не променя стъпката, който не рискува и не сменя цвета на дрехите си, който не говори и не познава.
Бавно умира този, който избягва страстта, който предпочита черното пред бялото и точката над i-то пред съвместно изживяните емоции, и по-точно тези, които карат очите да светят, които правят от прозявката ус...мивка и карат сърцето да тупти пред грешката и пред чувствата.
Бавно умира този, който не обръща масата, който е нещастен на работата си, който не рискува сигурността заради несигурността, за да преследва една мечта, който не си позволи поне един път в живота да избяга от всички изслушани съвети. Бавно умира този, който не пътува, който не чете, който не слуша музика, който не открива милост в себе си. Бавно умира този, който разрушава истинската любов, който не допуска да му се помогне, който прекарва дните си в оплакване за собствената си злощастна съдба и за дъжда, който не спира...
Бавно умира този, който се отказва от плановете си преди да ги е започнал, който не пита за нещата, които не знае и не отговаря, когато го питат за нещата, които знае.
Избягваме смъртта малко по малко, помнейки винаги че това да си жив изисква едно далеч по-голямо усилие от простия акт на дишането.
Само пламенното търпение ще успее да постигне истинско щастие.

Намерих си го това.... и си го слагам тук :)

С времето човек разбира тънката разлика да държи ръка и да окове душа. И разбира, че да е в нечие легло, не означава любов. И започва да разбира, че целувките не са договори. Подаръците не са обещания. И човек започва да приема своите провали с вдигната глава и отворени очи. И се научава да гради всички свои пътища сега, защото утрешните основи са несигурни за планове, а бъдещите обикновено пропадат по средата. И след време човек научава, че ако е прекалена, дори топлината от слънцето изгаря. И се научава да посади своя собствена градина. И да украси своята собствена душа, вместо да чака някой да му донесе цветя. И човек разбира, че наистина може да издържи, че наистина е силен, че наистина има стойност. И човек разбира и се научава! И всеки ден се учи! След време разбираш, че да бъдеш с някой, поради това, че ти предлага хубаво бъдеще, означава че рано или късно ще искаш да се върнеш към своето минало. С времето разбираш, че само който може да те обича с недостатъците ти, без да се опитва да те променя, може да те дари с цялото щастие, за което мечтаеш. След време ще си даваш сметка, че да се ожениш само за да не останеш по-назад, е сигурен признак, че бракът ти ще е един провал. След време ще си даваш сметка, че да си до някой само за да не се чувстваш самотен, накрая неизбежно ще те накара да искаш да не го виждаш повече. С времето разбираш, че истинските приятели се броят на пръсти, а който не се бори за тях, рано или късно ще се окаже заобиколен от фалшиви приятелства. След време също разбираш, че думи казани на прощаване, могат да наранят човек за цял живот. След време си даваш сметка, че който унижава или подиграва което и да е човешко същество, рано или късно ще преживее същите унижения или подигравки, умножени многократно. След време разбираш, че да се извини може всеки, но да прощават могат само тези с голяма душа. След време ще се увериш, че макар да си щастлив с тези, които са до теб, безкрайно ще ти липсват онези, които до вчера са били с теб, а днес вече са си отишли. След време си даваш сметка, че макар да си щастлив с тези, от които си заобиколен, един ден ще плачеш за онези, които си оставил да си отидат. След време си даваш сметка, че всяко едно преживяване с всеки един човек е неповторимо. След време разбираш, че да избързваш нещата или да ти насилваш да се случат, накрая ще накарат да станат не така, както си очаквал. С течение на времето си даваш сметка, че всъщност най-хубаво е било не бъдещето, а моментът, в който си се намирал! Точно този неповторим миг! С течение на времето също научаваш, че животът е тук и сега и че е без значение колко планове имаш - не съществува нито утре, нито вчера. След време разбираш, че да се опитваш да простиш или да молиш за прошка, да казваш че обичаш, да казваш че ти липсва, да казваш че ти е нужен, да казваш че искаш да бъдеш приятел на някой до гроб е късно и вече няма смисъл! Човек остарява твърде бързо, прекалено бързо и помъдрява прекалено късно! Точно когато...вече няма време...