Хора, добри хора! Вие ме осъждате с погледи за моята любов. Вместо аз да ви осъждам за вашата нелюбов или полулюбов.
Вие с примера си ме съветвате загрижено. Така искате да заприличам на вас!
Ако и аз се прибера на топло, кой ще бди над любовта? Кой ще я зове в тъмните, ветровити вечери? Кой ще ви напомня, че тя съществува?
Как ще се сгуша в топло врабче гнездо, а да оставя любовта да зъзне отвън сама? Тясно е за нея вътре в четири стени. Тя вирее навън сред свободния, широк ритъм на хоризонтите.
Аз съм тук на преден пост на любовта под дъжд и вятър.
Не съжалявам за рисковете, които поех.
Сама идвам и сама ще си отида.
Всеки миг трябва да бъде изживян пълнокръвно, интензивно.
Няма щастие, наготово поднесено като сладко от вишни на табличка!
Хора, аз първа посрещам слънцето тук горе и ви го предавам с опарени шепи!
Няма коментари:
Публикуване на коментар