Тая любов на шега излезе най - голямата истина в живота ми!
Защо трябва винаги да бъдем сериозни, непогрешими и скучни като пътни указатели?
Хора, сърцето ви е домашно куче, свикнало с късия синджир и кошарата.
Колко сте виновни, хора, пред любовта, загдето сте я оковали във вериги, затворили зад решетки, заключили в спални, затиснали в дебели законници, турили сте я на колене в студени църкви, под трънен венец, разпънали сте я на кръста на раздвоението, задушили сте я в маски на лицемерие и попско благоприличие.
Колко сте виновни, хора, пред най - голямата чистота, висота и красота на живота!
Млади приятели от цял свят! Да освободим свободата на света - любовта!
Лицемерните не могат да простят искреността на чувствата ми. Те дебнат моите летящи стъпки, за да ги окалят и смъкнат долу. Още една усмивка в света искат да угасят. Да стане мрачно и студено като в затвор. Да облечем в черно белите дни. Да няма задъхана нощ с голи, лунни рамене!
Няма коментари:
Публикуване на коментар