Какво са облаците, ако не извинение към Небето?
Какво е дъждът, ако не сълзи към Земята?
Какво е животът, ако не бягство от Смъртта?...
Болката ражда живот...
Ликувай - битката спечели -
сред многото жени, които ме обичат
не съществува тази, седнала до мен...
От многото имена, с които ме наричат,
го няма туй, с което съм роден...
И в тази божествена безнадеждност, седнал на дъга,
осмислям себе си и своята война,
която ти спечели - докоснал ме с ръка -
жената на живота ми превърна във Луна...
Предавам се - и твоите очи горят,
душата ми гори сред твоите длани
загубих битката и сам ще се изпепеля
превръщайки душата си в кървяща рана.
Ликувай - ти вече ме отне
от любовта в живота,
от бягството в смъртта,
от сълзите в земята,
от красотата на ноща...
Какво е дъгата, ако не прикритие на Небето?
Какво са Зездите, ако не път към Надеждата?
Какво е Живота, ако я няма Смъртта?...
Мълчанието ражда тишина...
НАПЪЛНО ПРАЗНО
Напълно празно е, нали?
Напълно празно ни дели.
Напразно никога не го прави -
тогава няма да боли.
Празнота изпълнена напразно,
от дъжд вали.
С музика в душата празна
напразно ни боли.
Очите плачат, но напразно
огънят на чувствата гори,
щом в празното напразно
от празнотата ни боли.
