вторник, 3 август 2010 г.

Дойдох да кажа нещо - Джубран Халил

из "Сълза и усмивка"

Моят дух е за мен приятел - успокоява ме, щом с тежест се изпълнят дните ми и носи ми утеха, ако злочестините ми се множат.
Който не е приятел с духа си, той е враг на хората. И който не вижда в себе си другар, умира отчаян. Защото източникът на живота е вътре в човека, а не вън от него.
Дойдох да кажа нещо и ще го изрека. Но покоси ли ме смъртта, преди да съм го сторил, то утрешния ден ще го направи. Защото бъдещето не оставя скрити тайни в книгата на Вечността.
Дойдох, за да живея в славата на Любовта и блясъка на Красотата.
И затова - съзрете ме в живота, от него хората не могат да ме отделят.
Затворят ли очите ми, ще слушам песните на любовта и звуците на радостта и красотата. Запушат ли ушите ми, наслада ще намеря в милувката на вятъра, изпредена от аромата на красотата и сладостния дъх на влюбените.
Ако от въздух ме лишат, аз чрез духа си ще живея, защото той е плод на любовта и красотата.
Дойдох да съм за всички и във всички. Това, което днес самичък правя, ще бъде разгласено пред народа в дните идни.
Каквото днес изричам само аз, мнозина утре ще подхванат в хор.