... Вятърът прелиства вехта ученическа тетрадка, захвърлена там горе на стръмните керемиди край окадения комин. Листове, начертани с редове като за класно упражнение. Някоя дума задраскана, пак прибавено нещо. Вметнати на полето изречения, заградени с тумбести облаци. Моят млад, още неоформен почерк. Вятърът четеше дневника на едно момиче, което смяташе себе си за дъщеря на революцията. Накъде е разнесъл той, по кои посоки и кои кръстопътища е развял, до кои устни и чела е пръснал като цветен прашец ония младежки смешни самопризнания, така пълни с порив и противоречия? Или ги е разпилял с прах на пътищата? Или ги е засипал с пушеци и сажди от комините на тихи еснафски домашни огнища?
Някога си водех дневник на десетте "опитни" дни. Дневник на собствената си най - променлива и неуловима същност - на първите си чувства. От него помня един стремеж, една наивна дързост за изясняване на неизяснимото.
=> => =>
Няма коментари:
Публикуване на коментар