Всяка своя грешка пред любовта заплащам с болка. Не разбрах за какво. Едва не си отидох завинаги. Цял ден не си продумахме, не се погледнахме.
Трябва ли да се брои тоя ден? Да се заличи от календара един несъществуващ ден!
Нека бъдат заличени всички дни, в които няма да бъдем заедно!
Няма да си простя никога, че убих един ден!
И все пак няма да се подчиня на твоя властен нрав. Аз съм самостоятелен човек! Не мога да бъда скачен съд!
Не искам да затворя живота си в странична, еднопосочна уличка. Искам да изляза на простор! Да се осъществя!
Искам свободно да избирам и сменям посоките си!
Благоразумието ме съветва на ухо: бъди като всички жени! Направи си добра сметка! Не прави погрешна стъпка!
А аз отвръщам на благоразумието:
Ако моята любов е грешка, тогава най- вярната стъпка в живота ми е тази грешка!
Стига грабеж на чувства! Любов и забрана - две несъвместимости!
Какво от това, че нямаме покрив над главите си?
Звездният свод е наш покрив, цялата земя е наш дом. Никой не може да разруши нашият необятен дом!
Няма коментари:
Публикуване на коментар