...Някой ме излъга, че мирише на изгреви, а слънцето още спеше...Защо ми беше да се будя? Спомням си - три думи, тишина и две целувки за украса...три думи, тишина и...
Защо ми беше да се будя... щом на лицето ми не диша твоята усмивка...Крадях я, докато вечер ме целуваше...Беше сладка усмивка и устните ти бяха сладки. Вярваш ли, че мога да живея само с тази сладост? Вярваш ли, че мога да имам целия свят, стига да имам теб или още мислиш, че ти си константа, а другите променливи, че животът е твърде релативен, за да съществува понятие като любов?
Колко е снежно - бял светът! Красиво ли е? Въобще има ли накой, който да се усмихва на тази красота, който да вижда съвършенството в танца на снежинките, музиката в полета на птиците, поезията в голите дървета...някой чува ли песента на живота?
Кой ме излъга, че мирише на изгреви? Слънцето спи, спи...Дали не трябва да го събудя, както преди?...Но този път то не е в моето легло, не мога да го целуна и да разроша лъчите му...Няма ли кой да го събуди?
Студено е...Не чувам никаква песен. За пръв път в живота ми е толкова тихо...Дори сърцето си не чувам. Дали не си го взел, докато крадях усмивката ти? Ако е така, не си улучил на добро сърце...Моето е повредено. В завода, където са го правили, са забравили да го обвият с ледена покривка и да го полират с недостъпност, за да блести по - силно...Направено е от някакъв крехък материал, които лесно се чупи...Освен това често плаче, а щом те види получава аритмия...Така че, ако си го взел, едва ли ще ти послужи.
Тъмно е..Миришело на изгреви! Не виждате ли, че слънцето спи...Защо се събудих...
...чакай, огледалото ми шепне... Оглеждам се...Аз съм различна, цветна...Всички твои цветове са в мен. Синьото се стича по нощницата ми и се смесва с жълтото по коленете ми...зелени петна...Червеното се е размило по устните ми...Някаква бяла боя влиза в очите ми и става красиво...Ушите ми са оранжеви...сега чувам песента на живота...
Някой събуди слънцето...най-после...Ти си бил! Какво като си далече, нали те има да будиш утрото!
Поглеждам през прозореца...
В снеговете - бели нарциси...
Обичам те...
Няма коментари:
Публикуване на коментар