* * *

Пристъпвам тихо по
канелените стъпала
на нежни и прозрачни сънища.
Вървя, не се обръщам, не тъжа –
Воалите на времето обгръщат ме.
А вятърът, с усмивка на луна,
през мен минава приказен и топъл
и с прасковени устни ми нашепва
да търся обич, да не спирам да вървя
към себе си –
и всяка стъпка да е нежност.