Из"Земята е греховна песен" - Тимо К.Мука

О,моя скъпа,бряг любим,
плачете-в нощта
с този мирис на полски цветя и мъх;
към небето полита песен
подобно изтръпнал вик;
коленичат мъжете и богу се молят-
с тежка молитва,
свеждат глави към пръстта,напоена със пот.
О,моя скъпа любов-плачи!
Тихо стене земята ми,до сърцето си тъмно пронизана.
Мъртва е плахата птица любов,бездиханна,убита.
Мъка изпълва певеца,в сърцето му
хлуе среднощния мрак.
О,със сълзи горещи плачи,моя скъпа,
щом скръбта е дошла,
с ридания ти изпрати отлетялата обич щастлива.
Мъка залива
насълзения взор на блатата
и радостта разпиляна се стапя
в надбрежна мъгла.
Тази молитва високо извикват мъжете сега,
нея отронва жена коленичила,
плаче.
Боже всесилни,
напои всички дни на живота ми,
отвори на човека очите,
господи,боже небесни,
ето чуй моя глас:и аз съм човек,
човек-твоя грешна любов.



Като лебедова песен е животът на жената,
като тихо шумолене се плъзга,
като музика над скованата земя.
Лебед се спуска от полет
и се врязва в езерното спокойствие,
търси тревистия бряг
Люби в тъмните езерни води,цар всесилен-
там свива гнездото си той.
Дни и нощи в него остава,
обладан от любовния полет.
Танцът ми вече започва-
бавно своето тяло разголва жената и отеква
песен на птица.
Отначало е тихо,после стенещи лебеди идат,
небосклона пресичат в мъка безбрежна пленени
над тъмните родни води
и плясък на силни криле ме изпълва-
после пак тишина.
Чезнат белите птици зад сивия рид,
секва навред песента.
Моята скъпа отново дрехата своя облича и се усмихва.
Викове на свирци и гарванов грак изпълват брега...



Танц започва моята мила,
сълзите пресъхват в очите и.
Нозете и рипват,политат полите и в танца,
с устни се смее моята мила.
Лебеди свода вечерен раздират
с вик на печал,
като див ураган те прелитат
и огъват брези пожълтели
и отново политат далеко.
Моята мила се смее,
като цвят се разтварят полите и,
закриват нозете и в танца
смехът и се стича в сластната нощ,
и хиляди нощни целувки сякаш се сипят отгоре и,
хиляди думи за обич.



Тиха пада нощта над брега
и до моята мила заспива,
във тервите уханни,над мъглявия езерен бряг,
само стонът на моята мила внезапно оглася
безмълвия здрач
и викът и разчупва нощта.
От сеното се вдига и танца започва отново,
своето тяло огъва
и политат полите и,нозете и литват отново,
и отново се сипят целувки над нея
и хиляди влюбени гласове.
Тя танцува и танцът на моята мила
сякаш е сън в сластна нощ.
Като шум на безброй лесове и морета идат отгоре
лебедов вик
и небето се пръсва на хиляди късчета звездни-
като дъжд се изсипват внад нощната шир.
И отново
отлитащи лебеди чезнат зад хълма далечен,
моята мила се смее,олюлява се,пада в тревите.
Спи земята,която е моя,
и набъбва от женския смях,
а жената,която се смее,е моята мила
и смехът и не знае прегради-подобно
силната власт на греха,
както святата власт на любовта.



От брега идва моята мила,
идва подобно на зов напевът на моите устни,
моя глас
и земята в миг разпознава гласа
на любовта ми,
като дете обичливо и жадно за нежност
с гласа си ме търси:
моя любов,тя ме търси,моя любов!
Недей да ме викаш-
аз съм друг,не съм онзи,когото знаеш,
онзи,за когото ме мислиш.
Аз съм чужд,когато ме търсиш,
от къща на къща ме дириш-
ще ме намериш в пръстта.
Любовта ми изчезва,води я заливат
и плаче:
не ме изставяй,възлюбени,
не следвай гласа на гордостта си,
не ме отблъсквай-
аз съм твоя,само за тебе и ти си всичко за мен.
Тъй моята мила нарежда и песен запява гребецът-
лодката литва в мъглата.
Но любовта си отблъсквам,любовта си захвърлям
и ето:
моята птица плува след мен по вълните...