Besame mucho... Tango amore

Капчицата едва чуто се плъзга по зелената острота на листото. Една боса извивка го притиска към земята за миг и половина. След това настъпва тишината. Музика бавно звучи в ума на още едно босоного. Поглед отсам следи потрепването на зениците оттатък. Палав слънчев лъч небрежно гали меката пристегната коса. Хладен досег със земята. Огън в сърцата. Пръсти плахо докосват нов стрък. Нежно го галят и търсят почвата му. Две съзнания нашепват неземно. Две ръце се разтварят. Едни обятия се протягат към други, свенливи. Деликатен повей откъсва мигла и я отнася на невидима длан. Друга една улавя насрещната. Гръден кош отсам о ребра оттам намират опора. Ръка ляга на изваяна лопатка. Ръка се плъзва над предната и опира пръсти в силно рамо. Бедро пасва с бедро. Глави бавно се навеждат назад. Стойки се накланят-издължават настрани. Сплотени пръсти посочват небето. Вдишване опложда мълчанието. Коси се отмятат една към друга. Две очи срещат още толкова и се затварят. Музиката се за излива на вихри в едно общо съзнание. Дясна стъпка назад. Светкавица заслепява небето. Лява стъпка назад и навън. Гръм прокъсва парцаливи облаци. Лява стъпка напред. Дясна стъпка навътре и напред. Треви и цветя се насила покланят на яростен вятър. Дясно братче-ходило застава до ляво сестриче-ходило. Капки-игли се забиват в едно тяло и в една земя. Лява стъпка напред. Дясна стъпка напред вдясно. Черна паст поглъща последния слънчев лъч. Четири свода застават един до друг и насреща си. Едно и едно са се слели в едно и разтварят обятия към едно. Цяло. Двадесет, четири, две и едно се въртят по спирала. Стъпка по стъпка твори се градеж. А природата страда от и в невъзможност. Крак се източва напред. Ръка подкрепя извития кръст. Крак се повива зад пояс. Дъх се навежда над дихание. Сила и скорост, мощ, темперамент. Благост и кротост. Всичко и нищо. Край и безкрай. Две сърца тупкат и топлят: туп-туп, туп-туп. Две лица се извъртат в обща посока. Две същества безгласо, беззрачно танцуват танго. Далечни и близки, еднакви почти. Издигнати на долната и горната земя пред дверите. Буря нямо засипва със сляпо възмездие. Стъпки полека забавят ход. Стихват. Присвити колена се изпъват в заедност. Трето коляно се впъхва под други две, а четвърто обкрачило го е. Пъп се намира на пъпа. Гърди полягат върху гръд. Две ръце докосват Създателя. Издишване с вдишване се смесват във въздишка. Капки пролазват от чело на чело. Устни леко отворени докосват невидимо другите. Очи се отварят и гледат се ясно. Един организъм в два се разплита. Застанали спокойни насреща си взират се. Поклон, реверанс. Прозрачна стена избуя от земята и се съедини с небесата. Той запя змейова песен със свъсени вежди. Тя заигра самодивско хоро разлитаща сълзи. Побратими люспести се спуснаха от небето. Посестрими светещи от гората се изляха. Природата люто проклинаше невъзможна любов. Последна нота изпята, последен такт изигран. Не миг, а вечност гледаха се. Протегнаха длани към този иззад и тръгнаха към себе си. Братя и сестри се гневяха. Пръсти без страх докоснаха пръсти отвъд предела чужд. Потръпване, трепет. Поляна огряна. И две деца. Две споделени ръце. Две босоноги души тичаха към необятния кръгозор.