Шекспир, Сонети

Да, моята любов е моят грях.
Не ми прощаваш ти за моите грешки.
А твоите? Сравни греха ми с тях
и виж сама чии ли са по-тежки.
Но разбери, не твоите уста
ще ме винят, отдавна осквернени,
изцапани с лъжи, без красота
и със следи от клетви и измени.
По-грешна ли е моята любов?
По-свято ли е твоето терзание?
Не ме съди със този гняв суров,
смили се, ако чакаш състрадание;

но ако нямаш капка жал в душата,
не чакай милост и за теб самата.

* * *

За радост и за скръб две страсти в мене,
два образа ме следват всеки миг.
Бял ангел - момък с къдри позлатени
и сатана - жена със мургав лик.
И с цел да ме низвергне вдън земята,
а него да превърне в сатана,
въвежда във съблазън добротата
със хубостта си смуглата жена.
Но той дали е вече в неин плен?
Допускам, но не знам до тоя час.
Дружат един със друг - странят от мен
и: "в ада й е той", боя се аз.

Но туй със положителност ще знам,
когато го низвергне тя оттам.