Приказка за Щастието

Както много от нашите съвременници, имало някога един човек, който тръгнал да търси щастието. Той знаел само, че то се намира там, където се докосват небето и Земята. Дълго пътувал. Пустините го изморили, острите кремъци на планините изранили нозете му. Оборил глава скиталецът и се замислил, защото все не достигал там, където небето и Земята си подават ръка. Когато и последните сили го напуснали, дрипав и унил, оборил глава. Сълзи на горест и отчаяние мокрели лицето му. Изведнъж почувствал нечие присъствие. Повдигнал уморено очи и видял пред себе си старец, чийто благ поглед вливал бодрост и успокоение у него. - Защо скърбиш, синко? –попитал старецът. -Търсех щастието, страннико – отговорил скиталецът. - И къде го търсиш? - Там, където небето и Земята се допират, но те никъде не се срещат. - Небето навсякъде докосва Земята, синко, тя цяла плува в него и щастието е навсякъде, стига окото ти да не бъде сляпо да го види. Вглъби взор в себе си и виж, че то стои в тишината и те чака. Напусни прашните пътища и поеми пътя към самия себе си и ще видиш, че там, в светлата тишина на твоето аз, живеят заедно небето и Земята. Но преди това ела с мен. Аз ще ти помогна да стъпиш върху Пътя, който ще те отведе там. И словата, които чуеш, ще ти помогнат само ако ги изпълняваш. Скиталецът седнал при нозете му и се заслушал внимателно. - Четири са качествата, които трябва да придобиеш, сине: различаване, отсъствие на желание, добро поведение и любов. Първото качество е РАЗЛИЧАВАНЕ НА РЕАЛНОТО ОТ НЕРЕАЛНОТО. В света има само два вида хора – едни, които знаят, и други, които не знаят, и само това знание е важно . Каква религия човек изповядва и към коя раса принадлежи, това са несъществени неща. Истинско същественото е знанието на Божия план за човека. Защото Бог има план и той се нарича еволюция. Между право и криво не е трудно да се направи избор, защото онези, които са пожелали да следват Пътя, вече са решили да се държат за правото. Но тялото и човекът са две различни неща и човешката воля не винаги е в съгласие с желанията на тялото. Когато тялото ти пожелае нещо, спри се и помисли, дали наистина ти го желаеш, защото ти си душа и ти искаш само това, което душата ти иска. Не влизай в заблуждение да мислиш, че ти си тялото. Ти не си нито физическото, нито астралното, нито умственото тяло. Всяко от тях претендира, че е “Аз”-ът, за да придобие това, което желае. Но ти трябва да ги познаваш всичките и да се самоосъзнаваш като техен господар. Астралното тяло, или тялото на чувствата, има своите желания - и то цял куп. Не че желае да ти навреди, но жадува за силни преживявания, от които нямаш нужда. Затова трябва да различаваш твоите потребности от онези на астралното ти тяло. А умственото, или ментално тяло, се смята за нещо отделно. То те кара да мислиш за всички онези отделни предмети, от които то има нужда. Ти не си умът, но умът е твое сечиво, с което си служиш, затова и тук се иска различаване. Не прави компромис между добро и зло. Ти трябва да вършиш добро, та каквото ще да става. И не бива да вършиш зло, та каквото ще да каже невежият. Изучи основно скритите закони на природата и живей съобразно тях, защото, сине, природата забавлява глупавите, умните учи, а на мъдрите разкрива тайните си. Ти трябва да различаваш не само полезното от безполезното, но и повече полезното от по-малко полезното. Второто качество, сине, е ОТСЪСТВИЕТО НА ЖЕЛАНИЕ. Различаването ти е показало вече, че много желаните от повечето хора неща като богатство, власт не са необходими. Когато това наистина се почувства, а не само да се казва с думи, всички желания за тях от само себе си ще изчезнат. Помни, че всяко егоистично желание, колкото и да е възвишен неговият предмет, връзва ръцете ти. Когато всички желания на твоя „Аз" са изчезнали, все още е възможно да имаш желанието да видиш резултата от делата си. Помагаш ли някому, ти искаш да видиш колко си му помогнал, навярно би желал и той да знае това и да ти е благодарен. Но и това е желание..., а също и отсъствието на вяра. Всяко твое усилие се увенчава със сполука, независимо дали ти можеш да видиш това или не. Не се стреми да притежаваш психични сили преждевременно, ти ще ги придобиеш, когато дойде часът. Пази се също от някои малки желания, присъщи на ежедневния живот. Никога не желай да блестиш, да остроумничиш, не бъди и словоохотлив. Добре е малко да говориш или нищо да не казваш, ако не си уверен, че това, което искаш да кажеш, е истинно, добро и полезно. Друго желание, което строго трябва да задушаваш, е желанието да се бъркаш в чужди работи. Какво някой прави, казва или вярва, не е твоя работа и ти трябва да го оставиш свободен в мисли, думи и дела, докато не наврежда на друг. Шест са, сине, отличителните черти на ДОБРОТО ПОВЕДЕНИЕ: Самообладание в мислите или контрол върху ума, така че мисълта ти винаги да бъде спокойна и ясна. Спокоен ум означава да посрещаш хладнокръвно и с мъжество изпитанията и трудностите. Контролирай мисълта си, не оставяй ума си празен, винаги пази в дъното на душата си благородни мисли, готови да изпъкнат в ума ти, щом той остане свободен. Самообладание в делата. Ако мисълта ти е правилна, тя безпрепятствено ще се осъществи. И не забравяй, че истинска полза се принася на човечеството само тогава, когато мисълта се превръща в дело. Изпълнявай задълженията си и не се бъркай в работата на друг, освен с негово позволение. Бъди готов винаги да помогнеш, когато е необходимо, но без да се натрапваш. Имай пълна толерантност към всички и се отнасяй със сърдечен интерес към вярванията на хора от други религии и идеи, с каквато сърдечност се отнасяш към своите едноверци. Защото и техните убеждения, както и твоите са път, който води към съвършенство. Но за да постигнеш тази пълна толерантност, първо трябва да се освободиш от всякакъв фанатизъм и предразсъдъци. Бъди винаги жизнерадостен, сине. Каквато и да бъде твоята карма, понасяй я с търпение и благодари, че не е по-тежка. Едноцелност означава, че нищо не трябва да те отбива дори за минута от Пътя, по който си тръгнал - никакви изкушения или светски удоволствия. Ти трябва да имаш доверие в себе си. Ти казваш, че познаваш себе си много добре. Ако така чувстваш, ти не се познаваш. Нямам предвид твоята външна обвивка, която често е попадала в тинята. Но ти си искра от Божествения пламък, която те прави силен, и няма нищо, което да не можеш да постигнеш, стига да го пожелаеш. От всички качества ЛЮБОВТА е най-важна, тъй като ако тя бъде достатъчно силна у човека, той ще придобие всички други, а без нея те не биха били достатъчни. В ежедневния живот значението й е двойно: първо, да внимаваш добре, за да не причиняваш вреда и страдание на никое живо същество; второ - във всеки благоприятен случай да помогнеш с нещо, когато можеш. Съществуват три гряха, които причиняват повече зло от всичко друго в света: одумване, жестокост и суеверие, защото те са престъпления против Любовта. А жестокостта е два вида: умишлена и неволна. Умишлената жестокост преднамерено причинява болка на друго живо същество. Това е най-големият от всички грехове - дело по-скоро на дявол, отколкото на човек. Всички хора се опитват да извинят своята грубост, казвайки, че това е редно, но едно престъпление не престава да бъде такова само затова, че мнозина го вършат. Който е вече в Пътя, той не живее за себе си, а за другите. Мъдростта, която те прави способен да помагаш, волята, която насочва Мъдростта, Любовта, която вдъхновява Волята - ето качествата, които ти трябва да придобиеш. Те са трите лица на Логоса и ти трябва да ги проявиш в света...

ОШО

Най-основното нещо, което трябва да се запомни е, че животът е диалектичен. Той съществува чрез дуализъм, той е един ритъм между противоположностите. Не можеш да си щастлив за вечни времена, иначе щастието ще загуби целия си смисъл. Не можеш да си винаги в хармония, иначе ще престанеш да осъзнаваш хармонията. Хармонията все отново и отново трябва да се следва от дисхармония, а щастието да се следва от нещастие. Всяко удоволствие има своя болка и всяка болка има свое удоволствие. Докато човек не разбере този дуализъм на съществуванието, си остава в ненужна мизерия. Приеми цялото, с всичките му мъки и всичките му екстази. Недей да жадуваш за невъзможното, недей да искаш само екстаз без агония. Екстазът не може да съществува сам, той има нужда от контраст. Агонията се превръща в черна дъска, така че екстазът да може да стане много ясен и силен, така както през нощта звездите са толкова ярки. Колкото по-тъмна е нощта, толкова по-ярки са звездите. През деня те не изчезват, а просто стават невидими - не можеш да ги видиш, защото няма контраст. Помислете за един живот без смърт - той ще бъде една непоносима болка, едно непоносимо съществуване. Ще бъде невъзможно да се живее без смърт - смъртта дефинира живота, дава му някаква интензивност. Тъй като животът е мимолетен, всеки момент става ценен. Ако животът е вечен, кой ще го е грижа тогава? Човек вечно може да чака утрешния ден -кой тогава ще живее тук и сега? Тъй като утре има смърт, тя те принуждава да живееш тук и сега. Трябва да се гмурнеш в настоящия момент, трябва да отидеш до крайната му дълбочина, защото кой знае - следващият момент може да дойде, може и да не дойде. Като вижда този ритъм, човек е спокоен, спокоен и с двете. Когато дойде нещастие, човек го посреща, като дойде щастие, и него го посреща, знаейки, че те са партньори в една и съща игра. Това е нещо, което трябва непрекъснато да се помни. Ако то се превърне в едно фундаментално спомняне в теб, животът ти ще придобие един напълно нов аромат -ароматът на свободата, ароматът на непридържането, ароматът на непривързването. Каквото и да дойде, ти оставаш в спокойствие, в тишина, в приемане. А този, който е способен да бъде спокоен, тих, да приема болката, обезсърчението и нещастието, трансформира самото качество на нещастието. За него нещастието също се превръща в съкровище; за него всяка болка дава острота. За него дори и тъмнината има своя красота, дълбочина, безкрайност. За него дори и смъртта не е край, а само начало на нещо непознато.

Обещай си да имаш винаги ведро изражение и да даряваш усмивка на всеки срещнат, независимо дали е познат или непознат! Обещай си да отделяш извънредно много време за самоусъвършенстване, така че да не ти остава време да критикуваш другите! Обещай си да си максимално силен, за да допуснеш мрачни мисли; твърде благороден, за да се гневиш; твърде уверен, за да се страхуваш и извънредно щастлив, за да позволиш присъствието на беди и проблеми! Обещай си да имаш високо мнение за себе си и да заявиш този факт пред света, но не с гръмки думи, а чрез велики постъпки! Обещай си да живееш с вярата, че целият свят е на твоя страна и те подкрепя при условие, че си верен на най-доброто в себе си! * * * Жените имат силата да смайват мъжете. Те устояват на трудностите и носят своя товар. Но пазят щастието, любовта и радостта. Те пеят, когато им се плаче, плачат, когато са щастливи, усмихват се, когато искат да изкрещят, смеят се когато са...притеснени и изнервени... Борят се за това, в което вярват. Изправят се срещу несправедливостта. Не приемат “Не” за отговор, когато вярват, че има по-добро решение. Те се лишават, за да може семейството да е добре. Те отиват на лекар с уплашен приятел или приятелка. Обичат безусловно. Плачат от радост, когато детето им успее и ликуват за успелите приятели. Щастливи са, когато чуят за раждане или брак. Сърцата им се разбиват, когато приятел умре. Скърбят при загубата на член от семейството и все пак са силни, когато си мислите, че вече не им е останала сила. Знаят, че прегръдка и целувка могат да излекуват разбитото сърце. Жените се явяват във всякакви форми, размери и цветове. Те ще карат, летят, ходят, тичат или просто ще изпратят имейл, за да ти покажат, колко много ги е грижа за теб. Сърцето на една жена е това, което кара света да се върти. Те носят радост, надежда и любов. Те са състрадателни и вярват в идеали! Те подкрепят морално семейството и приятелите си. Те притежават жизнено важни неща, които раздават от сърце. И АКО ИМАТ НЕДОСТАТЪК, ТОЙ СЕ ИЗРАЗЯВА В ТОВА, ЧЕ ЗАБРАВЯТ КОЛКО МНОГО СА ЦЕННИ!See More

Любими мисли

Destiny doesn’t mean that our lives are already decided. It is a stupidity to accept everything and say “It is destiny”. Destiny doesn’t show the whole life, only the end of some roads. We are not completely masters but surely not victims.~Shams Tabrizi * * * Be careful what you water your dreams with. Water them with worry and fear and you will produce weeds that choke the life from your dream. Water them with optimism and solutions and you will cultivate success. Always be on the lookout for ways to turn a problem into an opportunity for success. Always be on the lookout for ways to nurture your dream. ~ Lao Tzu * * * Instead of resisting to changes, surrender. Let life be with you, not against you. If you think “My life will be upside down” don’t worry. How do you know down is not better than upside? ~ Shams Tabrizi * * * .The real dirt is not outside, but inside, in our hearts. We can wash all stains with water. The only one we can’t remove is the grudge and the bad intentions sticking to our hearts. ~ Shams Tabrizi * * * Patience is not sitting and waiting, it is foreseeing. It is looking at the thorn and seeing the rose, looking at the night and seeing the day. Lovers are patient and know that the moon needs time to become full. ~ Shams Tabrizi * * * The Lamps are different, but the Light is the same. * * * Love cannot be described, it must be tasted. * * * Nothing should stand between yourself and God. Not imims, priests, rabbis, or any other custodians of moral or religious leadership. Not spiritual masters, not even your faith. Believe in your values and your rules, but never lord them over...others. If you keep breaking other people’s hearts, whatever religious duty you perform is no good. Stay away from all sorts of idolatry, for they will blur your vision. Let God and only God be your guide. Learn the Truth, my friend, but be careful not to make a fetish out of your truths. ~ Shams Tabrizi * * * In fact, my soul and yours are the same, You appear in me, I in you, We hide in each other. * * * Love is the vital core of the soul. And of all you see, only Love is infinite. * * * When the world pushes you to your knees, you are in the perfect position to pray. ~ Rumi * * * The whole universe is contained within a single human being - you. ~ Shams Tabrizi * * * .You were born with potential. You were born with goodness and trust. You were born with ideals and dreams. You were born with greatness. You were born with wings. You are not meant for crawling, so don't! You have wings, learn to use them and fly. ~ Rumi * * * It is never late to ask yourself “Am I ready to change my life, am I ready to change myself?”. However old we are, whatever we went through, it is always possible to reborn. If each day is a copy of the last one, what a pity! Every breath is a chance to reborn. But to reborn into a new life, you have to die before dying. ~ Shams Tabrizi

С времето човек разбира...

С времето човек разбира тънката разлика да държи ръка и да окове душа. И разбира, че да е в нечие легло, не означава любов. И започва да разбира, че целувките не са договори. Подаръците не са обещания. И човек започва да приема своите провали с вдигната глава и отворени очи. И се научава да гради всички свои пътища сега, защото утрешните основи са несигурни за планове, а бъдещите обикновено пропадат по средата. И след време човек научава, че ако е прекалена, дори топлината от слънцето изгаря. И се научава да посади своя собствена градина. И да украси своята собствена душа, вместо да чака някой да му донесе цветя. И човек разбира, че наистина може да издържи, че наистина е силен, че наистина има стойност. И човек разбира и се научава! И всеки ден се учи! След време разбираш, че да бъдеш с някой, поради това, че ти предлага хубаво бъдеще, означава че рано или късно ще искаш да се върнеш към своето минало. С времето разбираш, че само който може да те обича с недостатъците ти, без да се опитва да те променя, може да те дари с цялото щастие, за което мечтаеш. След време ще си даваш сметка, че да се ожениш само за да не останеш по-назад, е сигурен признак, че бракът ти ще е един провал. След време ще си даваш сметка, че да си до някой само за да не се чувстваш самотен, накрая неизбежно ще те накара да искаш да не го виждаш повече. С времето разбираш, че истинските приятели се броят на пръсти, а който не се бори за тях, рано или късно ще се окаже заобиколен от фалшиви приятелства. След време също разбираш, че думи казани на прощаване, могат да наранят човек за цял живот. След време си даваш сметка, че който унижава или подиграва което и да е човешко същество, рано или късно ще преживее същите унижения или подигравки, умножени многократно. След време разбираш, че да се извини може всеки, но да прощават могат само тези с голяма душа. След време ще се увериш, че макар да си щастлив с тези, които са до теб, безкрайно ще ти липсват онези, които до вчера са били с теб, а днес вече са си отишли. След време си даваш сметка, че макар да си щастлив с тези, от които си заобиколен, един ден ще плачеш за онези, които си оставил да си отидат. След време си даваш сметка, че всяко едно преживяване с всеки един човек е неповторимо. След време разбираш, че да избързваш нещата или да ти насилваш да се случат, накрая ще накарат да станат не така, както си очаквал. С течение на времето си даваш сметка, че всъщност най-хубаво е било не бъдещето, а моментът, в който си се намирал! Точно този неповторим миг! С течение на времето също научаваш, че животът е тук и сега и че е без значение колко планове имаш - не съществува нито утре, нито вчера. След време разбираш, че да се опитваш да простиш или да молиш за прошка, да казваш че обичаш, да казваш че ти липсва, да казваш че ти е нужен, да казваш че искаш да бъдеш приятел на някой до гроб е късно и вече няма смисъл! Човек остарява твърде бързо, прекалено бързо и помъдрява прекалено късно! Точно когато...вече няма време...

"В света има повече глад за любов и признателност, отколкото за храна."

Някой казал ли ти е че си обичан? Нахранен ли си днес? Някой каза ли ти,че си обичан? Някой накара ли те да се чувстваш оценен и показа ли ти, колко специален си? Някой увери ли те, че си точно този,който трябва да бъдеш? И че правейки онова, което обичаш, е напълно достатъчно? Някой припомни ли ти, че не си се появил на този свят, за да доказваш, каквото и да било? Ти си тук, за да бъдеш себе си. Просто себе си! Защото да бъдеш себе си е достатъчно! Ти си единствен, уникален, шедьовър с несравнима стойност... И без теб светът би бил несъвършен като пъзел, от който липсва най-важната част и ти си единственото същество във Вселената, което може да запълни това място. Някой каза ли ти, че вчерашните грешки принадлежат на вчерашния ден? И че точно в този момент ти си перфектен. Толкова перфектен, колкото си създаден да бъдеш. Някой отдели ли време да ти покаже, че си далеч по-умен, отколкото ти се оценяваш? И хиляди пъти по способен до постигнеш мечтите си, отколкото предполагаш? Някой каза ли ти, че никога не трябва да подценяваш собствената си стойност? Защото дори и в моментите, когато изобщо не го съзнаваш, ти си все така прекрасен. И във всяка клетка от твоето тяло има достатъчно вяра и сила, способна да озари целия свят. И всяка мисъл, отправена с любов се разпространява и дарява светлина, която прави света по-добър. Ето колко могъщ си. Ето колко любящ си. Затова сега те питам отново... Нахранен ли си днес? Някой каза ли ти,че си истински обичан? Ако не, то ще ми позволиш ли този някой да бъда аз? Ти си обичан!

из "Копелето на Истанбул" Елиф Шафак, Личен манифест на нихилизма на Ася...

Член първи: Ако не намираш причина да обичаш живота, който живееш, не се преструвай, че обичаш живота, който живееш.
Член втори: Преобладаващото мнозинство хора не мислят изобщо, а тези, които мислят, никога не се превръщат в преобладаващо мозинство. Избери си страна!
Член трети: Ако не можеш да избереш, просто съществувай, бъди гъба или растение.
Член четвърти: Ако отговорите не те вълнуват, не задавай въпроси.
Член пети: Ако нямаш причина или възможност да постигнеш нещо, просто практикувай изкуството на утвърждаването.
Член шести: Ако нямаш причина или възможност да прилагаш изкуството на утвърждаването, просто бъди.
Член седми: Ако нямаш причина или възможност да бъдеш, просто търпи.
Член осми: Ако между обществото и истинското ти Аз лежи дълбока пропаст само с паянтов мост отгоре, по-добре изгори този мост и остани на страната на Аз-а, здрав и невредим, освен ако не се стремиш към пропастта.
Член девети: Ако пропастта вътре в теб те привлича повече от света навън, падни вътре в своето истинско Аз.
Член десети: Ако намериш скъпа приятелка, постарай се да не свикваш с нея дотолкова, че накрая да забравиш, че всеки от нас е изначално самотен и рано или късно вечната самота ще измести всяко случайно приятелство.
Член единайсти: Ако си намерил скъпа приятелка, с която си свикнал дотолкова, че да забравши Член десети, никога не си затваряй очите за факта, че в други сфери от живота тя пак може да ти натрие носа. На табла, точно както в раждането и смъртта ,всеки един от нас е сам.
Член дванайсети: Не се опитвай да променяш майка си, и по-точно, не се опитвай да променяш своите отношения с нея, защото това ще ти донесе само отчаяние. Просто приемай и се съгласявай. Ако не можеш просто да приемеш и да се съгласиш, върни се на Член първи.

Философски мисли http://prize.bg/groups/58/121/139/

42 Максими На Положителното Мислене

1.Светът е пълен с различни хора!Успелият човек мисли положително и чрез направляване на своята духовна енергия той постига здраве и пълно съвършенство!

2.Положителният човек не говори за проблемите и опасенията си, а за целите си, мечтите си, желанията си.

3.Успелият човек не тръгва никога с главата към стената, защото винаги има врата.Който мисли положително, ще намери тази врата.

4.Положителният човек не е никога против нещо, той винаги е за нещо.

5.Успелият човек знае точно какво иска и защо го иска. Така всеки момент се превръща в смислен миг.

6.Който познава и вижда пред себе си целите си, е в състояние и да ги постигне.

7.Колкото по-здраво са изградени нашите картини на целите ни, толкова по-рано ще последва реализирането им.

8.Представата за тези цели и нейното непрекъснато повтаряне създават действителност.

9. Ако истински желаете някоя Ваша идея да се реализира, подсъзнанието Ви ще ви помогне автоматично.

10.Успелият човек не вярва в случайността, а знае, че той е този, който трябва да предизвика успеха.

11.Колкото по-голяма е ползата за другите, толкова по - голям ще е успехът за Вас.Но: Колкото повече правите за Вас самите, толкова повече ще можете да правите по-късно за другите!

12.Положителните мисли привличат положителни неща.

13.Този, който има отрицателни мисли трябва да има предвид, че те ще се сбъднат.Не бива да насочваме отрицателни мисли нито срещу други, нито срещу себе си.

14.Положително мислещият човек не пита: Какво очаквам още от живота, а: Какви изисквания поставям към живота и към себе си?

15.Образното представяне на даден начин на действие на подсъзнанието е почти равнозначно със самото изпълнение.

16.Подсъзнанието ни разбира само от картини.Затова му изпращайте единствено образни представи.

17.На чувства не може да се влияе чрез рационално мислене, а само действувате.

18.Господството над мисленето дава власт над живота, казва Гаутама Буда.

19.Положително мислещият човек се отделя от своя отрицателен спътник.Той казва "Да" на живота, на радостта, на щастието и успеха.

20.Положително мислещият човек вярва в сбъдването на неговите желания и мисловни картини.Докато има някакви съмнения, силата на подсъзнанието му не може да бъде ефикасна.

21.Внушението е особена форма на мисленето.Вие създавате нещо ново.

22.Положително мислещият човек вярва, че в неговият живот нищо не се случва, без той да е отговорен за това.

23.Повечето хора не осъзнават значението на мисленето си.Затова те остават това, което са: мижави участници.

24.Всичко онова, което виждаме около себе си, е възникнало от представи.Много в началото осмивани идеи са станали убедителна реалност.

25.Всеки човек се нуждае ежедневно от връзка със своето подсъзнание.Отделете си за това няколко минути време.След това Вие ще можете и през останалата част на деня да чувате нежните трептения на подсъзнанието.

26.Околната ни среда е замърсена, това всеки го знае. Особено фатални са обаче душевните замърсявания. Предпазвайте подсъзнанието!То приема всичко, което чува и вижда, без да се диференцира.Вие не бива да му изпращате нищо друго, освен положителни неща!

27.Вашите мисли определят Вашият живот.

28.Един лош човек има лоши мисли.Един негативен човек има негативни мисли.Един неудачник има също негативни мисли.Един преуспяващ човек има преуспяващи мисли.

29.Никога вече недейте да прехвърляте вината за вашите неудачи на други.Разберете, че вие сте тези, които направляват живота си.

30.Вашето мислене оказва влияние върху всичко: държане, говорене, здраве, външност, цялостното Ви поведение, успеха Ви.

31.Положителният човек е убеден, че всяка мисъл ще се реализира, стига само да я повтаря достатъчно често!

32.Само това, което разбирате ще Ви помогне по - нататък.Следователно, Вие непрекъснато трябва да разширявате знанията си.

33.Цялата Вселена се състои от привличащи и отблъскващи се сили, от положителни и отрицателни трептения.Вие ще избирате това, което Ви влияе положително.В резултат на това Вие ще влияете положително върху другите.

34.Успелият човек мисли винаги за това: Той е неповторим!Той сам контролира съзнанието си, не допуска да му се повлиява от вън!

35.Истинската тайна на успеха се нарича доверие.

36.Всеки човек има нужда от внимание, признание и любов.Колкото повече давате на другите от тях, толкова повече ще Ви се връща.

37.Болестта или престъпността са един отрицателен път. Ползата и успеха са един положителен път.Кой път искате да изберете?

38.У Вас дремят извънредни способности.Вие трябва да направите всичко възможно, за да откриете и насърчите тези способности.

39.Вие притежавате силата да мислите съзнателно.Това означава: Единствено Вие може да влияете целенасочено на съдбата си бъдещето си.

40.Този, който мисли положително, може да превръща отрицателното в положително, насрещните удари и проблемите в успех.

41.Болестите са следствието от неизпълнени желания. Затова не бъдете неблагодарни към живота.Ако Вие сте благодарни, блажените ще Ви отварят всички врати към успеха.

42.Не мислете, че вие сте единственият човек, който има проблеми!Решаващият въпрос обаче е: Аз проблем ли имам или проблема съм си аз? Наблюдавайте се напрекъснато когато възникне проблем.Ако вие сте проблема може да го разрешите с положително мислене. Ако проблема се дължи на нещо друго, тогава Вие трябва да си промените отношението към това нещо.

Марио Оховен - "Магията на успеха"

rose1 | 2011-10-30 18:10:48

Бърши прах само, когато се налага!
Какво е прахът за всички жени?

Вярно е, че няма как да накараш вятъра да духа в посоката, в която ти искаш. Но пък можеш да нагодиш платната си в правилната посока...

Затова, запомни:
Слоят прах върху мебелите пази дървото от повреда!!!

Едно жилище се превръща в истински дом тогава, когато можеш да напишеш върху мебелите с пръст: "Обичам те!"

ПРЕДИ:
Аз всяка седмица прекарвах по 8 часа в чистене и бърсане на прах.А междувременно очаквах да дойде някой на гости и да оцени моите усилия!

Един ден обаче осъзнах, че никой няма да дойде, защото всички са нанякъде и си гледат живота...

СЕГА:
Когато някой ми дойде на гости, не трябва да показвам, какво е "състоянието" на моя апартамент.

Всички се интересуват от това къде съм била, с кого съм си прекарала добре, живяла съм си живота и не съм чистила.

И ако ТИ досега все още не си го осъзнала,
то вече е крайно време да разбереш, че:
Животът е твърде кратък!
Не го пилей за глупости!
Наслаждавай му се!!!

Бърши праха само, когато се налага!

Замисли се, дали не е по-добре и по-приятно да нарисуваш картина, да напишеш писмо, да направиш сладкиш и да оближеш лъжицата?Или да посадиш цвете?

Най-важното от всичко е:
да осъзнаеш разликата между "Трябва" и "Искам"!

Затова:
Бърши праха само, когато се налага!

Не ти остава много време:
за виното, което искаш да изпиеш,
за реките, в които искаш да се изкъпеш,
за планините, на които искаш да се изкачиш,
за музиката, която искаш да слушаш,
за книгите, които искаш да прочетеш,
за приятелите, които искаш да видиш,
за живота, на който искаш да се насладиш?!

Има решение за този проблем:
Бърши праха само, когато се налага!

Навън светът пулсира с ритъма на сърцето ти!
Слънцето се отразява в очите ти!
Вятърът развява косите ти!
Дъждът мокри лицето ти!
Животът те зове!

Помни:
Този ден никога повече няма да се върне!

Бърши праха само, когато се налага!

Осъзнай, че старостта идва и това няма да е приятно!
Когато отпътуваш, а все някога ще трябва да отпътуваш, самата Ти ще се превърнеш в прах...

rose1 | 2011-10-21 13:15:58
Изрази любовта си

Нещо напоследък странно се е поизкривил светът.Прави ми впечатление нещо... Всъщност питам се: Защо ни е толкова трудно да изразяваме това, което чувстваме към някого?Да покажем, изкажем или демонстрираме любовта си към него.Ако я изпитваме в действителност, защо трябва да премълчаваме?И най-неразбираемото за мен – защо трябва да правим всичко възможно, за да не се издадем какво чувстваме и да влагаме енергия не в положителния израз на любов, а в това да я скрием? Страхуваме се да не бъдем отхвърлени, наранени, поставени в доста неизгодна и уязвима за нас позиция? Че ще станем обект на присмех, ще ни сметнат за глупаци или ще ни укорят?Да не би да има нещо странно и демоде в това най-чистосърдечно да признаеш чувствата си към някого?Не е ли това най-естествения път към любовта?Не е ли това всъщност израз на любовта?Защо я крием?Защо я спотайваме и не смеем да я изразим и покажем наяве?

Защо трябва да сме сдържани и да се пестим по отношение на чувства, себераздаване и любов?От какво ще се опазим?Какво ще постигнем?Та това е най-естествената човешка потребност – нежността, любовта, обичта, отдаването.

Не може да търсиш и да се надяваш на любов, да искаш да я получаваш и усещаш в изобилие, насочена точно към теб и в същото време да си толкова пестелив и сдържан що се отнася до твоят израз на такава.Не е ли нужна взаимност?Няма да станем по-уязвими, ако се отдадем на любовта си.Това е нашата сила, а не слабост.Силата, даваща ни смисъл да живеем.Тласъкът на житейския ни ритъм.

Мисля, че аз когато съм влюбена, ще искам да го крещя на целия свят!А да не говоря за човека, към когото са насочени чувствата ми.Ще искам и най-вече ще изпитвам нужда всячески да му показвам обич и да я изразявам. По този начин аз дарявам любовта си.Давам част от себе и се чувсвтвам дебре – удовлетворена и преизпълнена.И всеки миг на себеотдаване ще е моя заряд за следващия момент, час, за прекрасния ден, който живея... с любов в сърцето си.

Вероятно разсъждавам прекалено първосигнално. Вероятно за мнозина този мой възглед ще е прекалено наивен.Вероятно да.Но не е ли човекът по природа изтъкан от любов(от необходимостта да дава и да получава)?Не е ли смисълът на човешкото съществуване именно любовта?А какво е любовта, ако не я отдаваме постоянно?Ние сме изворът на любов – хората.Ако тя не извира от нас наяве, то все едно е изгубена.Аз не искам моята да е изгубена.А ти?


rose1 | 2011-10-18 15:56:54
От каквото мъдрият се срамува, с него глупавият се надува.

Докато не изпиташ злото, не ще познаеш доброто.

Жените трябва да бъдат обичани, не разбирани.

Живеят само влюбените, останалите просто съществуват.

rose1 | 2011-10-18 15:40:33
Мечо Пух: мъдри мисли и цитати

Пух:
- Чудя се какво ли интересно ще ми се случи днес...
~
- Защо ли нещата трябва да се променят? - прошепна Прасчо.
Пух помисли, помисли и каза:
- Така имат възможност да станат по-добри!
~
Прасчо пита Мечо Пух:
- Пух, какво е любовта?
- Това, което означава всичко за теб - отговори Пух.
- А до края ли продължава? - попита Прасчо.
- Не - отвърна Пух, - продължава дори ПО-ДЪЛГО, защото тя е безкрайна!
- И значи тя е по-велика от всичко? - попита пак замислен Прасчо.
- Не Прасчо, пак не разбра - ТИ СИ ПО-ВЕЛИК ЩОМ ОБИЧАШ, тя те прави такъв!!!
~
Какво се подарява на някой, който иска всичко, а няма нищо?
~
- Как се пише любов? - попита Прасчо.
- Тя не се пише, тя се чувства... - отвърна Пух.
~
- Пух, обещай ми, че няма да ме забравиш никога! Дори когато стана на сто!
Пух помисли малко.
- А аз на колко ще бъда тогава?
- На деветдесет и девет.
Пух кимна:
- Обещавам!
Все още с очи, отправени към света, Кристофър Робин протегна ръка за Пуховата лапа.
- Пух - каза той сериозно, - ако аз... ако аз не съвсем ... - Той спря и отново започна: - Пух, каквото и да се случи, ти ще разбереш, нали?...
~
Какво трябва да... трябва?
~
Правописът ми е Колеблив.Добър правопис е, но се Колебае и буквите отиват на грешни места .. :)
~
По-забавно е да говориш с хора, които не използват дълги трудни думи, а по-скоро кратки и лесни, като например "Какво ще кажеш да хапнем?"...
~
- Какво най-много обичаш да правиш на този свят, Пух?
- Ами, - каза Пух - какво обичам най-много...
И той се спря да помисли.Защото при все, че да ядеш Мед е много хубаво нещо, има един миг, точно преди да започнеш да ядеш, който е по-хубав, отколкото когато вече си започнал, но той не знаеше как се нарича това.После си помисли, че да бъде с Кристофър Робин е много хубаво нещо и да имаш приятел като Прасчо до себе си също е много хубаво.И като размисли всичко това, той каза:
- Това, което обичам най-много на този свят, е Аз и Прасчо да дойдем да те видим и ти да ни кажеш: "Какво ще кажете за нещо малко?", и аз да кажа: "Не бих имал нищо против, а ти, Прасчо?", и вън да е ден за тананикане и птичките да пеят...

rose1 | 2011-10-10 08:50:09
Приятелството се случва без мисъл и без план.
И после никога вече не се чувстваш сам.
То винаги е взаимно и няма нужда от обяснение.
Приятелят изпитва към теб обич и уважение,
И никога съжаление.
Общуването с него е вдъхновение.
Винаги ще намериш нужното успокоение.
Няма да те остави да се носиш по течение
Нито да се отдадеш на самосъжаление.
Ще разсее в теб всяко съмнение.
И няма на кантар да мери
Кой, какво, кому е дал като съотношение.
***
Думата "приятел" за приятеля има само едно значение
И се съдържа в това изречение:
"Този, който е верен с векове
И ще е до теб при всички ветрове."
***
Приятелство какво е не мога да разкажа,
но ако ми позволиш, ще се опитам да ти го покажа.
Ще ти подаря и време, и топлина
и ще те пусна да влезеш в моята Душа.

Ако ме повикаш за помощ - ще се притека.
Ще се опитам всяка твоя странност да разбера.
Сили и старание ще положа да е щастлив всеки твой ден
независимо дали в момента си до мен.

Приятелство какво е не мога да разкажа,
но всяка твоя рана с билки ще намажа.
Знаеш че при нужда дори и през нощта,
можеш да звъннеш на моята врата.
***
В живота си често срещах предатели.
В живота си срещнах много ласкатели.
А ти се научи мислите ми да прочиташ,
Не ме ли предадеш – винаги можеш на мен да разчиташ.
***
"Приятели" има до време
за минута, за ден, за пари.
Има такива дето хич не им дреме
и в беда те оставят, уви.

"Приятели" има от скука
"Приятели" от тъга...
Има такива
че да го наречеш приятел е срамота.

"Приятели" има по навик
по работен трафик дори.
Тези последните простете
но май са колеги добри.

"Приятели" има за показ
и други "тихи води"
Време с които убиваме...
Но приятели ли са ни добри?

Приятелите са това -
Притичват се когато съм в беда!
Победите на тях дължа!
С тях мога и да полетя!
И за това ви казвам от Душа!
Животът си на тях ще поверя!
И за приятелството им благодаря!

rose1 | 2011-10-10 08:41:29
ПОПИТАЛИ ЕДИН МЪДРЕЦ:
- КОЛКО ВИДА ПРИЯТЕЛИ ИМА?
- ЧЕТИРИ - ОТГОВОРИЛ ТОЙ.
- ИМА ПРИЯТЕЛИ КАТО ХРАНА - ВСЕКИ ДЕН ГИ ТЪРСИШ
- ИМА ПРИЯТЕЛИ КАТО ЛЕКАРСТВО - ТЪРСИШ ГИ САМО,КОГАТО СА ТИ НУЖНИ. ...

ИМА ПРИЯТЕЛИ КАТО БОЛЕСТ, ВИНАГИ ТЕ ТЪРСЯТ ТЕБ.
- НО ИМА ПРИЯТЕЛИ КАТО ВЪЗДУХА - ПОНЯКОГА НЕ ГИ УСЕЩАШ, НО СА ВИНАГИ С ТЕБ!

rose1 | 2011-10-06 18:35:52
Да бъдеш съобразителен

Какво се изисква, за да проявяваш съобразителност?Да имаш малко, но навреме да ти дойде?Да имаш определен опит с подобни обстоятелства?Да ти пука за теб самия и за околните?Оформилата се дискусия под "Да бъдеш тактичен" ме накара да се чудя дали това качество ни е вродено, или може да се възпита?!Защо в дадена ситуация го проявяваме, а в следващата сме като "кон с капаци"?

Въпросите ми са породени от това, че напоследък доста се дразня от несъобразителността на околните.Направо се вбесявам, когато отнесем несъобразителността към войната по нашите пътища?Да пресечеш улица си е цяло изкуство.Дори някой да ми даде път,(което е рядкост, но все пак се случва), колкото и да ми се иска да освободя платното по-бързо, искам и да пресека, без да се чудя дали водачът от другата страна ще прояви достатъчно съобразителност и ще успее да спре, за да мина цяла!И да съм се правила на камикадзе преди, когато съм на пешеходна пътека и на никого не му пука, че и аз бързам, сега достатъчно ме е грижа за да се стремя всячески да избягвам несъобразителността наоколо...

Мисля си, че вероятно е доста натоварващо постоянно да се съобразяваш както с твоите мисли, чувства, думи и дела, така и с тези на останалите, но просто така трябва!Дали причината да не го правим е, че все повече се интересуваме единствено от себе си?Дали се проявява прословутия ни манталитет "на Вуте да му е зле"?

Защо не успяваме да се съобразим с това, което е наистина добро за нас и за другите?Толкова ли е трудно просто да се усмихваме и да бъдем щастливи, без да пречим на околните?! ..

rose1 | 2011-10-06 18:17:17
Където има омраза - нека сея любов;
където има рана – милост;
където има съмнение – вяра,
където има отчаяние – надежда,
където има мрак – светлина,
където има тъга – радост...
Затова се моля и надявам ...
да не търся утеха, а да утешавам,
да не търся разбиране, а да разбирам,
да не търся обич, а да обичам!
Защото когато даваме - получаваме,
и в прошката ни прощават,
и в смъртта се раждаме за вечен живот ..

rose1 | 2011-10-06 18:10:43
Аз съм учител - Джон Шлатър

Аз съм учител!
Родил съм се в мига, когато от устата на дете е изскочил въпрос.
Аз съм много хора на много места.
Аз съм всички онези, чиито имена и лица отдавна са забравени, но чиито уроци и характери винаги ще бъдат помнени заради постиженията на техните ученици.
Аз съм плакал от радост на сватбите на мои бивши ученици, смял съм се щастлив при раждането на техните деца и съм стоял с глава, наведена от скръб и объркване, край гробове, изкопани твърде скоро, за тела твърде, твърде млади.
В продължение на един ден се е налагало да бъда актьор, приятел, сестра и лекар, треньор, търсач на изгубени вещи, банкер, таксиметров шофьор, психолог, заместник родител, продавач, политик и защитник на вярата.
Независимо от картите, диаграмите, формулите, глаголите, разказите и книгите аз наистина нямаше какво да преподавам, защото онова, което трябваше да научат учениците ми, беше да опознаят себе си, а аз знам, че най-трудно е да разбереш кой си.
Аз съм парадокс.Аз говоря най-силно, когато слушам най-внимателно.Най-големият подарък за мен е благодарността на моите ученици.
Материалното богатство не е моя цел, но аз съм търсач на съкровища на пълен работен ден, който проучва нови възможности, в които учениците му да използват своите таланти, и издирва таланти, които понякога лежат дълбоко заровени сред отломките на нечие саморазрушение.
Аз съм най-големият късметлия сред всички, които работят.
На един лекар му е позволено да изведе живота на бял свят в един вълшебен миг.На мен ми е позволено да се погрижа животът да се ражда отново и отново всеки ден - с нови въпроси, идеи и приятелства.
Един архитект знае, че ако строи грижливо, неговото творение може да просъществува векове.Един учител знае, че ако изгражда с любов и истина, онова, което изгради, ще трае вечно.
Аз съм воин.Всекидневно водя битки срещу надзъртащото насилие, страха, предразсъдъците, невежеството и апатията.Но аз имам велики съюзници: Интелигентността, Любопитството, Родителската подкрепа, Индивидуалността, Творчеството, Вярата, Любовта и Смехът - всички се стичат под моите знамена и с тяхната подкрепа съм непобедим.
А на кого трябва да благодаря за този чудесен живот, който така щастливо ми е отреден, освен на обществото, на родителите.Защото вие сте ми оказали голямата чест да ми се доверите с великия си принос към вечността - вашите деца.
И така, аз имам минало, което е богато на спомени. Имам настояще, което е истинско предизвикателство, пълно с приключения, защото ми е позволено да прекарвам дните си с бъдещето.
Аз съм учител... и всеки ден благодаря на Бога за това.

rose1 | 2011-09-30 15:05:12
Индиански мъдрости и правила на живота от Черният Елен, Седящият Бик, Белият Облак, Лудият Кон, Дъждът Върху Лицето, Тихата Стъпка и други индиански вождове от XIX век :))

Да познаваш Света, значи да познаваш самия Себе си:

Сезоните на земята са и сезони на Душата и Тялото. Човек се събужда през пролетта, укрепва силата и страстта си за живот през лятото, склонен е към размисъл през есента, обръща се навътре и съзерцава другите светове през зимата.То е като въртенето на колелото, носещо живите и умрелите, слънцето и дъжда, нощта и деня в танца на вечното завръщане.

Пази Живота – всички форми на живот – както се грижиш за посадената фиданка, закриляй го от слънцето и бурите.Да се грижиш за нещо, означава да го обичаш.

Дърветата в нашите градове са изолирани същества, които кастрим и натъкмяваме според собствените си представи за полезност, сякаш са наши поданици, наши предмети, наши домашни животни.Когато видиш някое заблудено, самотно дърво, забравено на площада или на уличния тротоар, поискай му прошка за злините, които са му причинени.

Погледай позата на спящата котка.Това е съвършената форма на щастието.Тя се свива в себе си, черпи от своите флуиди.В това състояние на преоткрито детство се обновява, възражда се.

Когато галиш някое животно, приемаш духа му и му предаваш своя.Любовта позволява тази загадъчна връзка между душите.

Тишината е абсолютното равновесие на тялото, духа и душата.Човекът, който опазва единството на съществото си, остава винаги спокоен и невъзмутим срещу бурите на житието.Едно листо не трепва на дървото, една гънка не блести на повърхността на езерото: това е за мъдрия идеалното състояние за направляването на живота.

Научи се да спираш, да събираш силите си, да овладяваш объркаността си, да удържаш разпиляността си.Птицата прекратява полета си тук, за да си направи гнездо, или там -за да си почине.

Не задържай лошите мисли, гнева, страха или угризението.Гледай ги как отминават като птици в небето, без да оставят следи.

Радост и мъка, наслада и тъга ни обитават последователно като деня и нощта, като живота и смъртта.Приеми ги за два бряга на река с едно течение.

Никога няма да спрем да изучаваме Вселената вътре в нас и отвън. Краят на изучаването ще дойде, когато стигнем до точката, откъдето сме тръгнали, и я открием за пръв път.

Любовта няма нито минало, нито бъдеще.Тя се осъществява на мига с непосредствена красота, като пламък.Това усилва и осветява цялото творение.Научи се да изживяваш мига, тогава страхът ти ще изчезне и мигът ще стане вечен.Друга вечност няма.

За нищо не служи бягството от себе си с избора на хаотичния шумен живот на модерния свят.Болката ти те търси, както вълкът преследва плячката си.Изчакай я уверено в центъра на самия себе си, обгради се с лъчисти мисли, забавлявай се със света, като дете, и болката ти ще се стопи като сняг на слънце.

Вътрешното спокойствие е съвсем реално пространство, стабилна скала, недосегаема за глъчката на света и хорските тревоги.То е центърът, около който кръжи вселената, същината и краят на всяко нещо.Мъдрият не ходи в него, за да подслони живота си, изолиран от
света.Той стои там разгърнат, пробуден, бистроок и
неподвижен, като в окото на циклон.

Човешкият Дух никога не е неподвижен и окончателен. Той е пъргав, податлив, нематериален. Превръща се в онова, което съзерцава.Ако искаш да живееш в трайно щастие, освободи се от навиците, които оковават и утежняват духа.Остави красотата на света да те изненадва.Всеки миг бъди готов за нови слънца, за нови желания, за нови светове.Тогава Великият Дух ще те благослови и ще се възрадва чрез теб.

Вземи пример от природата, дори когато е наранена и опустошена от човека.Тя е сърцето на твоето сърце.

Мирът никога не идва изненадващо, не пада от небето, като дъжд.Идва при онези, които искат да го постигнат.

Не се страхувай да стряскаш, да предизвикваш, ако думите идват от дълбините ти, без да ги насилваш.

Не отдавай значение на външните форми в света, гледай на тях, като на игра, като на лек танц.Те са маски, които духовете си слагат, за да ни плашат или съблазняват.

Бъди внимателен към тишината.Пази я, защото съдържа всички човешки сънища.

Научи се на непринуденост, ако искаш да победиш себе си.

rose1 | 2011-09-24 15:44:19
Не е важно какво ще ти се случи.Важно е как ще го преживееш!
Най-доброто,
което можеш да сториш,
е на врага си да предложиш прошка;
на опонента си - търпимост;
на приятеля - сърцето си;
на детето си - пример за подражание;
на баща си - почит;
на майка си - повод за гордост;
на себе си - уважение;
на всички хора - милосърдие.

А. Балфор

rose1 | 2011-09-24 15:30:23
Истината, приятелю, е съвсем различна...
Крием се, защото искаме да бъдем намерени...
Отиваме далеч, за да видим кой ще ни последва...
Плачем, за да видим кой ще изтрие сълзите ни ...
И позволяваме на сърцата ни да се разбият на малки парченца, за да разберем кой ще дойде да ги залепи...

rose1 | 2011-09-24 15:10:51
Едно нещо, на което да се отдам ...

Вече месеци все едно и също повтарям: още малко, издръж още малко.Концентирай се още съвсем малко. Свърши каквото си поела да свършиш и после ще почиваш.Напоследък се моля единствено и само за няколко часа сън и спокойствие.Онова усещане, че нищо и никой не ме чакат.Невероятно усещане.

Та така, толкоз често все това рецитирам, че то започна да се случва.От днес с една задача по-малко. не бих казала, че изпитвам радост.Все пак обичам нещата да се случват, а не просто да спират.И все пак, изпитвам облекчение.Една вина, една отговорност по-малко.И един урок повече.100 дини под една подмишница нямат място.Не става.Просто не се получава.Липсва усещането за отдаденост, за погълнатост.Липсва и резултата, който вдъхновява.

Присетих се за едно упражнение на Свамиджи.Пляскаш с ръце.Пляскаш силно с ръце.Следваш движенията на неговите ръце.Пляскаш в такт.Правиш го и всичко друго изчезва, толкоз си вътре в движението.Истински екстаз.Да правиш само 1 нещо.

Прерових съзнанието си, за да открия кога съм правила 1 нещо.Наложи се да се върна в ученическите си години.Само тогава.След тогава e малка лудница.Застъпване, преплитане.Натоварване.Как се излиза от това състояние?Излиза ли се изобщо?Училище в движение.Първото, което приложих бе не(то).Научих се да казвам не или поне да препращам неясните идеи и проекти към пощата си.Има ефект и редовно го прилагам.Познаването на капацитета е другото.Колко наистина мога да поема?Оче-вадно е, че аз моя капацитет не го знам.Не още.В процес на определяне на границите му съм.Ала научих, че ако поема нещо и междувременно друго изникне, то ще трябва да почака. приоритетите също.Кое е по-важно -> свободното време. Времето с приятели-семейство или придобиването на материална сигурност?За себе си винаги съм знаела, че това е времето насаме.То е нещото, което ми дава импулс да продължавам.И ако не си давам достатъчно от него, стигам до задънена улица и свръх умора, която завършва с големи уроци, от които възстановяването е още по-трудоемко.Даването на почивка е прост съвет. на всеки час 15 минути.На всяко денонощие минимум 6 часа сън.На всяка седмица минимум 1 ден разсейване. бездействието води до действие.Почивката разширява кръгозора.Всекидневните задачки се показват в нова светлина.
И най-накрая е отдаването.

Изреждането на уроците все още не е научаването им. задачата все още не е свършила.Изборът е нонстоп на дневен ред.1 нещо или 100 неща.Свобода или материална сигурност.Почивка или пре-умора.Вдъхновение или скука.Дух или материя.Уважение или не-уважение към тялото, сърцето и душата ...

rose1 2011-09-21 06:49:40
Децата са като хвърчила

Прекарваш години, опитвайки се да ги вдигнеш от земята.
Тичаш с тях, докато всички останете без дъх.
Те се разбиват... удрят се в покрива.
Ти ги закърпваш, утешаваш и ги уверяваш, че някой ден ще летят...

Накрая, те политат.
Нуждаят се от по-дълга връв и ти продължаваш да им я отпускаш.
Докато те я дърпат, ти с всяко развиване усещаш и тъга, заедно с радостта...

Хвърчилото все повече се отдалечава.
И ти знаеш, че не след дълго това прекрасно създание ще среже спасителното въже, което ви свързва и ще литне, както е редно...
Свободно и само.

Едва тогава ще знаеш, че твоята работа е свършена.

rose1 | 2011-09-21 06:47:59
Надежда
Подари на душата си нещо,
за което отдавна жадува...
Топла ласка, вечеря на свещи,
две-три думи, които си струват.
Късче вяра, в нещо забравено,
две мечти, като ново начало,
порив дълго, дълго сподавян,
и надежда за истинско цяло.
Подари си онези копнежи,
от които косят се краката.
И пази ги, топло и нежно,
до когато вървиш по Земята...

rose1 2011-09-01 15:41:01
Напътствията на Робин

. Говори като победител, а не като жертва
. Не се притеснявай да приемеш признанието за работата, която си свършил
. Стани част от решението, вместо част от проблема
. Страховете, от които бягаш, се приближават към теб
. Най-опасното място е твоята зона на комфорта
. Не пропускай възможност да насърчиш някой
. Когато си на върха, не спирай да правиш нещата, които те доведоха до върха
. Мислите ти днес определят действията ти утре
. Старай се да си вършиш работата по-добре днес, отколкото си я свършил вчера
. Няма как да си страхотен, ако не се чувстваш така
. Прави трудното, защото то събужда талантите ти
. За да имаш каквото искаш, помагай на колкото се може повече хора да получат това, което искат
. Проблемът е проблем, само ако ти го виждаш такъв
. Прочети автобиографията на Нелсън Мандела
. Помни, че неизползваният потенциал е източник на страдание
. Всеки ден прави по нещо ново, дори това да те плаши
. Асоциирай се с хората, чийто живот те вдъхновява
. Учи по един час на ден. Два пъти повече учене е равно на три пъти повече успех
. Прочети автобиографията на Бенджамин Франклин
. Не позволявай да те разсейват
. Прочети Мислещият човек на Джеймс Алън
. Помагай на хората да вървят нагоре, вместо да ги натискаш надолу
. Посещавай редовно арт галерии
. Гледай на работата си като на занаят
. Очаквай най-доброто и се подготви за най-лошото
. Бъди нечий герой
. Усмихвай се на непознати
. Не се примирявай с по-малко
. Вкусвай от най-простите житейски удоволствия
. Разхождай се в гората, в планината
. Пиши благодарствени писма на тези, които са ти помогнали
Прощавай на тези, които са те наранили
. Участвай в създаването на незабравими моменти с тези, които обичаш
. Продай си телевизора
. Не пропускай момент, за да празнуваш друг
. Фокусирай ума си върху доброто
. Поддържай чисто (и подредено) наоколо
. Използвай внимателно думите
. Пътувай (колкото можеш) повече
. Отнасяй се с уважение към родителите си
. Не хаби енергия да критикуваш
. Говори по-малко, слушай повече
. Не се примирявай с посредствеността
. Прави неща, които имат значение (за теб)
. Не спирай да се доказваш (на себе си)
. Дръж на целта, а не на резултата
. Мисли какво ще оставиш след себе си
. Помни, че щастие ни носи не това, което взимаме от живота, а онова, какво даваме
. Не се страхувай да покажаш слабостите си
. Не си въобразявай, че знаеш всички отговори
. Помни, че дребните неща имат значение
. Казвай моля, защото уважаваш хората, благодаря, защото ги цениш
. Обещавай по-малко, прави повече, така се гради доверие
. Мисли за себе си като за тръговец на добро
. Направи най-трудното още рано сутринта
. Продължавай да рискуваш
. Мисли за провалите като за възможности, те са част от процеса на успеха
. Чети поне 30 минути преди сън
. Ставай в 5 сутринта и посвети един свещен час на себе си
. Грижи се за здравето си
. Води си дневник, така ще се опознаеш и няма да забравяш идеите си
. Срещай се с хора, които цениш и на които искаш да приличаш
. Не отлагай важните неща и помни, че всички сме смъртни
. Помни, че ако не си добър със себе си, не можеш да бъдеш добър за другите
. Ключът е да спреш да се стремиш към лесното и да избираш правилното
. Колкото повече играеш на ръба на ограниченията си, толкова повече ще се разширяват границите ти
. Фокусирай се върху стойността, която добавяш в живота на хората ...

rose1 | 2011-08-31 14:35:59
Светът е огледало - Урок по щастие!

"Светът е като огледало пред теб и отразява собствената ти същност.Ако погледнеш към него мрачно, ще видиш насреща си само тъжни и мрачни лица.Ако погледнеш към него с усмивка, ще те посрещне весел приятел."
Уилям Текери

Ако сам се съдиш и критикуваш - и другите ще те осъждат и критикуват.
Ако сам си причиняваш болка - и другите ще ти причинят болка.
Ако сам се лъжеш - и другите ще те лъжат.
Ако сам си безотговорен пред себе си - и другите ще бъдат безотговорни към теб.
Ако сам се обвиняваш и упрекваш - и другите ще те обвиняват и упрекват.
Ако сам си емоционално жесток към себе си - и другите ще бъдат емоционално (и дори физически) жестоки към теб.
Ако сам не се вслушваш в чувствата си - никой няма да се вслуша нито в чувствата ти, нито в теб.
Но...
Ако самият ти се обичаш – и другите ще те обичат.
Ако самият ти се уважаваш - и другите ще те уважават.
Ако самият ти си имаш доверие - и другите ще ти се доверяват.
Ако самият ти си честен със себе си - и другите ще бъдат честни с теб.
Ако самият ти осъзнаваш своята стойност и се цениш подобаващо - и другите също ще те оценят!

Уейн Дайър - Мъдрост за всеки ден

1. Всички велики учители са ни оставили едно и също послание: викни в себе си, открий невидимата си по-висша същност и познай Бога чрез любовта, която те изпълва.
2. Ти не си човешко същество с духовни преживявания. Ти си духовно същество с човешки преживявания.
3. Ако подхранваш мислите си и подхождаш към тях правилно, те ще се превърнат в реалност. Мислите са невероятно могъщ феномен.
4. Можем да дадем на другите само онова, което имаме в себе си.
5. Винаги, когато отвръщаш на омразата с любов, ти обезсилваш омразата.
6. Всяко нещо, което искаш да притежаваш, в крайна сметка те завладява. И по ирония, щом се освободиш от него, започваш да го получаваш в по-големи количества.
7. Ако вярваш само на това, което виждаш, значи възприемаш нещата ограничено и повърхностно. Щом вярваш само на това, което виждаш, защо плащаш сметката си за електричеството?
8. Обещай пред себе си да правиш онова, което обичаш, и да обичаш онова, което правиш. Още днес!
9. Вслушвай се в онези вътрешни сигнали, които ти помагат да направиш верния избор - няма значение какво мислят околните.
10. Най-сетне осъзнах, че другите хора ще си останат точно такива, каквито са, независимо от моето мнение за тях.
11. Всичко в света е свързано чрез мисълта.
12. Не можеш винаги да контролираш това, което става извън теб, но винаги можеш да контролираш какво става вътре в теб.
13. Всяка човешка постъпка започва с мисъл, идея, представа, мисловен образ. Едва след това придобива материална форма.
14. Ако светът беше устроен така, че всичко да е справедливо, никое живо същество нямаше да оцелее и ден. На птичките щеше да им бъде забранено да ядат червеи и щеше да се наложи личните интереси на всяко същество да бъдат удовлетворени.
15. Не се безпокой за каквото и да било - никога! Или имаш контрол над него, или не. Ако имаш - действай. Ако ли не - махни с ръка. Не хаби енергията си за тревоги.
16. Няма път към щастието. Щастието е самият път. Няма път към благополучието. Благополучието е пътят.
17. Живей сега. Винаги е съществувало единствено НАСТОЯЩЕТО.
18. Колкото повече даваш, толкова повече получаваш.
19. Единствените ни ограничения са материални. Пред мисълта няма препятствия.
20. Единственият отговор на омразата е любовта. Всичко друго ще те съкруши.
21. Цяла вечност можеш да оплакваш лошите си постъпки и да се чувстваш виновен до смъртта си, но чувството ти за вина не е в състояние да поправи стореното в миналото.
22. Всичко, с което разполагаш, е днешният ден и може би следващата седмица. Но само днешния ден - със сигурност.
23. Не можеш да състариш мисълта. Можеш да състариш само формата.
24. Желанието непременно да бъдеш прав поражда страдание. Когато се изправиш пред избора да бъдеш прав или да бъдеш любезен, бъди любезен и ще видиш как страданието ти изчезва.
25. Всичко, което те парализира, пречи и отклонява от целта, е създадено от теб. Можеш да го изхвърлиш веднага, щом решиш.
26. Щом повярваш в себе си и прозреш, че душата ти е божествена и безценна, ще се превърнеш в същество, способно да прави чудеса.
27. Винаги си задавай въпроса дали си част от проблема или част от решението?
28. Ако се съмняваш в принципите на Вселената, те няма да работят за теб.
29. Да не прощаваш значи да не разбираш принципите на Вселената и твоето място в нея.
30. Всяко нещо съществува с определена цел, като част от съвършения разум - Вселената.
31. Каквото дадем, това ни се връща.
32. Медитацията ти дава възможност да опознаеш твоята невидима същност.
33. Щом се научиш да влизаш във вътрешното си царство, винаги ще имаш на разположение специално убежище.
34. Ти си тук с определена цел и тя не е да натрупаш материални блага.
35. В света не съществува стрес, а само хора със стресиращи мисли.
36. Никой не е способен да предизвика в теб гняв или стрес, само ти самият можеш да го сториш, в зависимост от начина, по който възприемаш твоя свят.
37. Когато си изпълнен с благодарност, Вселената ти дава изобилие.
38. Когато осъзнаеш и почувстваш чудото, което представляваш, добиваш увереността, че няма нищо невъзможно.
39. Всички велики учители са ни оставили едно и също послание: вникни в себе си, открий невидимата си по-висша същност и познай Бога чрез любовта, която те изпълва.
40. Причината за нашите страдания е умът ни - умът, който държи на предпочитанията си и не позволява на другите да бъдат такива, каквито са.
41. Слей се с душата си, вслушай се във вътрешния си зов за спокойствие и целенасоченост. Само при такава умствена нагласа истинската магия ще бъде достъпна за теб.
42. Не си закрепостен в сегашното си положение, докато не решиш да бъде така.
43. Идваш на този свят с малко голо телце, а ако имаш късмет, напускаш го в голямо сбръчкано тяло.
44. Спокойният ум, умът, който внимава да не вреди на другите, е по-устойчив от всяка физическа сила във Вселената.
45. Отнасяй се с търпение и любов към всяка плашеща мисъл. Упражнявай се да гледаш на страховете си като страничен наблюдател и ще видиш как се разсейват.
46. Животът ни е такъв, какъвто го направят мислите ни.
47. Всички твои съмнения са препятствия, които ти пречат да влезеш в царството на истинската магия.
48. Освободи се от мисълта, че нещата не би трябвало да бъдат такива. Те СА такива.
49. Никой не може да бъде собственик на каквото и да било. Колкото по-скоро го осъзнаеш, толкова по-добре ще съумееш да се настроиш в съзвучие с чудесния принцип на изобилието.
50. Откажи се от „нуждата". Почувствай със сърцето си, че нищо повече не ти е необходимо, за да постигнеш цялостност, а после ще се убедиш, как всички външни неща стават все по-маловажни в сърцето ти.
51. Душата ти, онова тихо празно пространство в теб, е твоят съветник. Тя винаги те насочва в правилната посока.
52. Интуицията е любящо напътствие.
53. Когато разбереш, че си господар на намеренията си, ще осъзнаеш, че си господар и на целия твой свят.
54. Ако смяташ, че винаги трябва да бъдеш такъв, какъвто винаги си бил, значи се противопоставяш на израстването.
55. Парите - също като здравето, любовта, щастието и всички чудотворни събития, които искаш да постигнеш са резултат от целенасоченото ти съществуване. Те не са самоцел.
56. Да бъдеш целенасочен означава, да бъдеш в мир със себе си, а именно това трябва да даваш и на другите.
57. Ако позволиш на Бога да говори чрез теб и да се усмихва на Земята чрез теб - като даваш безкористно и осъществяваш своето предназначение - благополучието ще бъде твоята награда.
58. Отдай се на новото съзнание, на мисълта, която шепне: „Аз мога да постигна това веднага. Ще получавам цялата помощ, която ми е необходима, докато следвам намерението си и търся подкрепа в себе си."
59. Да бъдеш подчертано привързан към физическата си външност означава да си осигуриш доживотно страдание, наблюдавайки как тялото ти преминава през естествените фази на съществуването, които започват от мига на зачеването ти.
60. Не позволявай в тялото ти да се промъкне старец.
61. Стареенето е само заучен начин на съществуване.
62. Като се съсредоточаваш върху дишането си, като медитираш и потвърждаваш гласно намеренията си, можеш винаги, когато е необходимо, да увеличаваш жизнената си енергия.
63. Вътрешната отдаденост, насочена към собственото ти съвършенство, е материалът, от който се творят чудеса.
64. Онова, за което мислиш и говориш, прераства в действие.
65. Погледни на всяко препятствие като на нова възможност.
66. Когато ни нараняват, хората правят единствено онова, на което са способни при дадените обстоятелства.
67. Ако не простим, ще позволим на тези стари рани да продължават да болят.
68. Бог работи с теб, а не вместо теб.
69. Изобилието, синхронността, безпристрастността и единението са работещи принципи във Вселената. Просто трябва да се настроиш на тяхната вълна и да им позволиш да действат чрез теб.
70. Вслушвай се в тялото си и то ще ти каже всичко, което трябва да знаеш.
71. Чудесата.се случват мигновено. Бъди готов и ги очаквай.
72. Можеш да направиш всичко, което желаеш. Всичко!
73. Не искай нищо и ще получиш много.
74. Колкото повече се стараеш да извлечеш някаква полза за себе си, толкова по-малко ще се радваш на онова, което отчаяно търсиш.
75. Погледнати от позицията на днешния ден, незначителни и привидно несвързани случаи са те довели до тук.
76. Ти си душа, свързана с тялото, а не тяло, което притежава душа.
77. Изобилието идва, когато обичаме това, което правим.
78. Всичко, на което в момента се противопоставяш, те отдалечава от изобилието.
79. Готовността да използваш вярата и познанието ще дойде при теб само чрез мислите ти.
80. Чудесата могат да се случат едва след като се освободиш от идеята за „невъзможното" и си позволиш да почувстваш магията на познанието.
81. Първата стъпка към освобождаването от нагласата за оскъдица е да благодариш за всичко, което си и което имаш.
82. За да превъзмогнеш съмненията в себе си и да влезеш в твоето царство на истинската магия, трябва да се държиш така, сякаш вече си станал онова, което искаш, и да знаеш, че можеш да го постигнеш. За да опознаеш чудесата, трябва да носиш в себе си щастие и хармония.
83. Мислено си представи онова, което би нарекъл чудо. Задръж видението. Отхвърли неверието и скептицизма. Позволи си да предприемеш пътешествието към истинската магия.
84. Проучи внимателно онова, което смяташ за невъзможно, а после промени възгледите си.
85. Говорим с Бога насаме и наричаме този разговор молитва. Тогава защо обратната връзка ни се струва толкова неестествена - особено след като вярваме, че Вселенският разум, към когото се обръщаме, съществува?
86. Просветлението се състои в спокойното приемане на това, което съществува.
87. Зачитай физическото си същество като приют на душата. Щом откриеш вътрешния път, външният сам ще се появи.
88. Получаваме само онова, което желаем да приемем.
89. Създай си вътрешна хармония - така любящата ти душа ще насочва физическото ти поведение, вместо душата ти винаги да бъде на второ място.
90. Истинската същност на живота се разкрива пред нас в мълчание.
91. Любовта означава да даваш и няма нищо общо с онова, което получаваш.
92. Твоите чудеса са си вътрешна работа. Обърни се към себе си, за да сътвориш магията, която търсиш в живота си.
93. Ако решиш да се отнасяш към физическото си „Аз" с благоговение и почуда и дълбоко в себе си проумееш, че невидимото ти „Аз" желае обитаваното от него тяло да бъде възможно най-здраво, значи си ученик, който е добре подготвен.
94. Твоите ограничения се определят от твоето разбиране, за възможното и невъзможното. Промени тази нагласа и ще премахнеш всички ограничения.
95. Цялостното същество, наречено „човек", не може да функционира хармонично, когато компонентите са в противоречие.
96. Пътят към единението минава през вътрешната хармония. Пътят към вътрешната хармония минава през тишината.
97. Процесът на смъртта в материалния свят ти позволява да живееш.
98. В съвършената Вселена няма случайности.
99. Всички ние сме част от безкрайна Вселена.
100. Всички ние идваме от никъде, стигаме до тук и сега и отиваме никъде. Едно и също е. Едно е.
101. Няколко минути в пълно благоговение ще допринесат за духовното ти пробуждане повече от всеки курс по метафизика.
102. Да бъдеш духовно същество означава да можеш да се докосваш до невидимата си същност.
103. Влез в спокойното уединение на своя ум. Именно там ще откриеш Бога.
104. Вселената, в която съществуваме, е съвършена. Забави крачка и й се наслади докрай.

Пабло Неруда, Забранено е!

Забранено е
~ да не се усмихваш на проблемите;
~ да не се бориш за това, което желаеш;
~ да изоставиш всичко от страх и да не осъществиш мечтите си...

Забранено е
~ да плачеш, без да научаваш нищо;
~ да се събуждаш сутрин, без да знаеш, какво да правиш;
~ да се страхуваш от спомените си...

Забранено е
~ да не показваш любовта си;
~ да накараш друг да плати твоите дългове и лошо настроение;

Забранено е
~ да изоставиш приятелите си и да не опиташ да разбереш, какво сте преживели заедно;
~ да им се обаждаш само, когато се нуждаеш от тях;

Забранено е
~ да не бъдеш "Ти" пред хората;
~ да се преструваш пред тези, които не те интересуват;
~ да се държиш мило само, за да те запомнят и да забравиш всички, които те обичат...

Забранено е
~ да не правиш нищо за себе си;
~ да не вярваш в Бог и да не чертаеш съдбата си;
~ да се страхуваш от живота и неговите трудности;
~ да не изживяваш всеки ден така, сякаш е последен...

Забранено е
~ да си спомниш за някой, без да се зарадваш и да забравиш неговите очи, неговата усмивка, всичко..., само защото пътищата ви вече не се пресичат;
~ да забравиш миналото и да останеш в настоящето;

Забранено е
~ да не се опитваш да разбереш хората;
~ да мислиш, че техният живот струва повече от твоя;
~ да не знаеш, че всеки има своя път и право на собствено щастие...

Забранено е
~ да не напишеш своята собствена история;
~ да нямаш и момент за хората, които се нуждаят от теб;
~ да не разбереш, че животът дава, но и отнема...

Забранено е
~ да не търсиш щастието;
~ да не живееш с положителна нагласа;
~ да не мислиш, че можем да бъдем по-добри;
~ да не почувстваш, че без Теб светът не би бил същият...
Забранено е!

Пабло Неруда, Умира бавно, този който...

Бавно умира този, който става роб на навика, обхождайки всеки ден
едни и същи пътеки, който не променя стъпката, който не рискува и не сменя цвета на дрехите си, който не говори и не познава.
Бавно умира този, който избягва страстта, който предпочита черното пред бялото и точката над i-то пред съвместно изживяните емоции, и по-точно тези, които карат очите да светят, които правят от прозявката ус...мивка и карат сърцето да тупти пред грешката и пред чувствата.
Бавно умира този, който не обръща масата, който е нещастен на работата си, който не рискува сигурността заради несигурността, за да преследва една мечта, който не си позволи поне един път в живота да избяга от всички изслушани съвети. Бавно умира този, който не пътува, който не чете, който не слуша музика, който не открива милост в себе си. Бавно умира този, който разрушава истинската любов, който не допуска да му се помогне, който прекарва дните си в оплакване за собствената си злощастна съдба и за дъжда, който не спира...
Бавно умира този, който се отказва от плановете си преди да ги е започнал, който не пита за нещата, които не знае и не отговаря, когато го питат за нещата, които знае.
Избягваме смъртта малко по малко, помнейки винаги че това да си жив изисква едно далеч по-голямо усилие от простия акт на дишането.
Само пламенното търпение ще успее да постигне истинско щастие.

Намерих си го това.... и си го слагам тук :)

С времето човек разбира тънката разлика да държи ръка и да окове душа. И разбира, че да е в нечие легло, не означава любов. И започва да разбира, че целувките не са договори. Подаръците не са обещания. И човек започва да приема своите провали с вдигната глава и отворени очи. И се научава да гради всички свои пътища сега, защото утрешните основи са несигурни за планове, а бъдещите обикновено пропадат по средата. И след време човек научава, че ако е прекалена, дори топлината от слънцето изгаря. И се научава да посади своя собствена градина. И да украси своята собствена душа, вместо да чака някой да му донесе цветя. И човек разбира, че наистина може да издържи, че наистина е силен, че наистина има стойност. И човек разбира и се научава! И всеки ден се учи! След време разбираш, че да бъдеш с някой, поради това, че ти предлага хубаво бъдеще, означава че рано или късно ще искаш да се върнеш към своето минало. С времето разбираш, че само който може да те обича с недостатъците ти, без да се опитва да те променя, може да те дари с цялото щастие, за което мечтаеш. След време ще си даваш сметка, че да се ожениш само за да не останеш по-назад, е сигурен признак, че бракът ти ще е един провал. След време ще си даваш сметка, че да си до някой само за да не се чувстваш самотен, накрая неизбежно ще те накара да искаш да не го виждаш повече. С времето разбираш, че истинските приятели се броят на пръсти, а който не се бори за тях, рано или късно ще се окаже заобиколен от фалшиви приятелства. След време също разбираш, че думи казани на прощаване, могат да наранят човек за цял живот. След време си даваш сметка, че който унижава или подиграва което и да е човешко същество, рано или късно ще преживее същите унижения или подигравки, умножени многократно. След време разбираш, че да се извини може всеки, но да прощават могат само тези с голяма душа. След време ще се увериш, че макар да си щастлив с тези, които са до теб, безкрайно ще ти липсват онези, които до вчера са били с теб, а днес вече са си отишли. След време си даваш сметка, че макар да си щастлив с тези, от които си заобиколен, един ден ще плачеш за онези, които си оставил да си отидат. След време си даваш сметка, че всяко едно преживяване с всеки един човек е неповторимо. След време разбираш, че да избързваш нещата или да ти насилваш да се случат, накрая ще накарат да станат не така, както си очаквал. С течение на времето си даваш сметка, че всъщност най-хубаво е било не бъдещето, а моментът, в който си се намирал! Точно този неповторим миг! С течение на времето също научаваш, че животът е тук и сега и че е без значение колко планове имаш - не съществува нито утре, нито вчера. След време разбираш, че да се опитваш да простиш или да молиш за прошка, да казваш че обичаш, да казваш че ти липсва, да казваш че ти е нужен, да казваш че искаш да бъдеш приятел на някой до гроб е късно и вече няма смисъл! Човек остарява твърде бързо, прекалено бързо и помъдрява прекалено късно! Точно когато...вече няма време...

Интервю с БОГ

I dreamed I had an Interview with GOD.
"So you would like to interview me?”, GOD asked.
“If you have the time.”, I said.
God smiled, “My time is eternity. What questions do you have in mind for me?”
“What surprises you most about humankind?”, I asked.
God answered...
"They get bored with childhood. They rush to grow up and then long to be children again.
That they lose their health to make money and then lose their money to restore their health.
That by thinking anxiously about the future, they forget the present, such that they live neither in the present nor in the future.
That they live as if they will never die, and die as if they had never lived.”

God’s hand took mine and we were silent for awhile and then I asked...
"As a parent, what are some of life’s lessons you want your children to learn?"
God replied with a smile...
To learn they cannot make anyone love them, what they can do is let themselves be loved.
To learn that there are persons who love them dearly, but simply do not know how to express or show their feelings.
To learn that it is not good to compare themselves to others.
To learn that a rich person is not one who has the most, but is one who needs the least.
To learn that it only takes a few seconds to open profound wounds in persons we love and it takes many years to heal them.
To learn to forgive by practicing forgiveness.
To learn that it is not always enough that they be forgiven by others, but that they must forgive themselves.
To learn that two people can look at the same thing and see it differently.
And to learn that I am here... "ALWAYS”


Сънувах, че имам Интервю с Бога.
"Така, искал си да ме интервюираш?",попита Бог.
"Ако имаш време.", Казах аз.
Бог се усмихна: "Моето време е вечността. Какви въпроси искаш да ми зададеш? "
"Какво те учудва най-много в човечеството?", Попитах.
Бог отговори:.
Те се отегчават в детството си, бързат да пораснат и после копнеят да бъдат отново деца .
Така те губят здравето си, за да направят пари, а после пропиляват парите си, за да възстановят здравето си.
Така те мислейки тревожно за бъдещето, забравят настоящето, Така те живеят нито в настоящето, нито в бъдещето.
Така те живеят, сякаш никога не ще умрат, и умират, така сякаш никога не са живели. "
Бог хвана моята ръка и помълчахме известно време, после аз попитах:
"Като родител, какви са някои от уроците на живота, който искаш твоето дете да научи?"
Бог отговори с усмивка :
Да ги научиш, че те не могат да накарат някой да ги обича, че всичко което могат да направят, е да се оставят да бъдат обичани.
Да ги научиш, че има хора, които много ги обичат, но просто не знаят как да изразят или покажат чувствата си.
Да научат, че не е добре да се сравняват с другите.
Да ги научиш, че богат човек е не този, който има най-много, а е този, който се нуждае най-малко.
Да ги научиш, че отнема само няколко секунди, за да отворят дълбоки рани у хората, които обичат, и отнема много години, за да се излекуват тези рани.
Да ги научиш да прощават, като се упражняват в прощаване.
Да ги научиш, че не винаги е достатъчно да им бъде простено от другите, но и че те трябва да простят.
Да ги научиш, че двама души могат да гледат едно и също нещо и да го видя по различен начин.

И да ги научиш, че аз съм тук ... ВИНАГИ

Четиридесетте правила на Любовта от Елиф Шафак

Правило 1
Както виждаме Бога, така виждаме и себе си – едното е пряко отражение на другото. Ако Бог пробужда в ума ни главно страх и укор, това ще рече, че вътре в нас са се натрупали прекалено много страх и укор. Ако виждаме Бога преизпълнен с любов и състрадание, значи такива сме и ние.

Правило 2
Пътят към истината е усилие на сърцето, а не на разума. Нека сърцето ти бъде пръв водач. Не разумът. Срещни се със себелюбието си, опълчи се срещу него и накрая го победи. Познаеш ли своето его, ще познаеш и Бога

Правило 3
Всички, които четат Свещения Коран, го разбират на различно равнище, в зависимост от задълбочеността на разума си. Има четири равнища на прозрение. Първото равнище – това е привидното значение и повечето хора се задоволяват с него. После идва батин – скритото, съкровено равнище. Трето е съкровеното на съкровеното равнище. А четвъртото е толкова дълбоко, че не може да се изрази с думи и затова е обречено да остане неописано. Книжниците, които са насочили вниманието си към шариата, познават привидното значение. Суфистите пък знаят съкровеното значение. Светците знаят съкровеното на съкровеното. Колкото до четвъртото равнище, то е разкрито само на пророците и на онези, които са най-близо до Бога.

Правило 4
Можеш да познаеш Бога чрез всичко и всички във всемира, защото Бог не се свежда до джамия, синагога или църква. Но ако пак искаш да разбереш къде точно е Неговото обиталище, има само едно място, където да Го търсиш: в сърцето на онзи, който обича истински.

Правило 5
Умът и любовта са от различно тесто. Умът привързва човека и не се излага на никакви опасности, докато любовта разплита всички възли и излага на опасност всичко. Умът винаги е предпазлив и съветва: „Пази се от прекалено въодушевление“, докато любовта казва: „О, карай! Престраши се!“. Умът не се прекършва лесно, докато любовта може в миг да се превърне в отломъци. Но именно сред развалините са скрити съкровища. Едно разбито сърце крие в себе си несметни богатства.

Правило 6
Повечето неприятности по света са породени от езикови грешки и най-обикновени недоразумения. Никога не приемай думите за чиста монета. Навлезеш ли в зоната на любовта, езикът, какъвто го познаваме, става отживелица. Каквото не може да се изрази с думи, може да се разбере с мълчание.

Правило 7
Самотността и самотата са две различни неща. Когато си самотен, е лесно да изпаднеш в заблуда и да повярваш, че си на прав път. За нас по-добра е самотата, защото тя означава да си сам, без да си самотен. Ала накрая е хубаво да намериш човека, който да ти бъде огледало. Запомни, само в сърцето на друг можеш да видиш истински себе си и Божието присъствие в теб.

Правило 8
Каквото и да се случва в живота ти, колкото и тревожни да изглеждат нещата, не изпадай в отчаяние. И всички врати да си останат затворени, Бог ще отвори само за теб нов път. Бъди благодарен! Лесно е да си благодарен, когато всичко е наред. Суфистът е благодарен не само за онова, което са му дали, но и за нещата, които са му отказали.

Правило 9
Търпението не означава да стискаш зъби и да не правиш нищо. То означава да си достатъчно прозорлив, за да се довериш на крайния резултат от процеса. Какво означава търпението? То означава да гледаш бодлите и да виждаш розата, да гледаш нощта и да виждаш зората. Нетърпението означава да си толкова късоглед, че да не виждаш резултата. Който обича Бог, остава търпелив, понеже знае, че се иска време непълната луна да стане пълна.

Правило 10
Изток, запад, юг, север – все едно. Накъдето и да си поел, просто се увери, че всяко пътуване е пътуване навътре в теб. Ако пътуваш навътре към себе си, ще обиколиш надлъж и шир света и ще стигнеш отвъд него.

Правило 11
Акушерката знае, че няма ли болка, пътят на детето не може да се отвори и майката не може да роди. По същия начин, за да се роди ново “Аз”, се искат мъки. Точно както глината трябва да мине през жежък огън, за да се кали, така и Любовта може да се усъвършенства само в болката.

Правило 12
Търсенето на Любов ни променя. Който е тръгнал да търси Любов, съзрява по пътя. В мига, когато тръгнеш да търсиш Любовта, започваш да се променяш отвътре навън.

Правило 13
По широкия свят има повече лъжливи водачи и неистински учители, отколкото са звездите във видимия небосвод. Не допускай грешката да смяташ за свои наставници потъналите в себе си властолюбци. Истинският духовен учител няма да насочи към себе си вниманието си и няма да очаква от теб пълно подчинение и възхищение, а ще ти помогне да оцениш истинското си “Аз” и да му се възхитиш. Истинските наставници са прозрачни като стъкло. Те оставят Божията Светлина да минава през тях.

Правило 14
Постарай се да не се съпротивляваш на промените, които изникват по пътя ти. Вместо това остави живота да живее чрез теб. И не се плаши, че животът ти се преобръща с главата надолу. Откъде знаеш, че онова, с което си свикнал, е по-добре от нещата, които ще дойдат?

Правило 15
Бог се е захванал да довърши делото ти, и вътрешно, и външно. Зает е изцяло с теб. Всеки човек е недовършено дело, което бавно, но неумолимо се приближава до съвършенството. Всички сме недовършено произведение на изкуството, което чака и се стреми да бъде създадено докрай. Бог се е заел с всеки от нас поотделно, защото човечеството е изящно изкуство, умел краснопис, където всяка отделно взета точица е еднакво важна за цялостната картина.

Правило 16
Лесно е да обичаш един съвършен Бог, безукорен и непогрешим, какъвто е Той. Много по-трудно е да обичаш своите ближни, другите хора с всичките им несъвършенства и недостатъци. Не забравяй, че ти можеш да познаеш само онова, което си в състояние да обичаш. Няма мъдрост без любов. Освен ако не се научим да обичаме Божието творение, не можем нито да обичаме истински Бога, нито да Го познаем истински.

Правило 17
Истинската мръсотия е вътре в нас. Останалото просто се отмива. Има само една мръсотия, която не може да се махне с чиста вода, и това е петното на омразата и фанатизма, заразило душата. Можеш да пречистиш с въздържание и пост тялото си, но сърцето се пречиства само с любов.

Правило 18
Цялата вселена се съдържа в един-единствен човек – теб. Всичко, което виждаш наоколо, включително нещата, които може би не обичаш, и дори хората, които презираш и от които се гнусиш, присъства в една или друга степен в теб. Затова не търси и Шейтана (дяволът в ислямската митология) извън себе си. Дяволът не е някаква свръхестествена сила, която те напада отвън. Той е най-обикновен глас вътре в теб. Опознай се докрай, погледни честно и твърдо, както тъмните, така и светлите си страни, и ще постигнеш върховна форма на съзнанието. Който познава себе си, познава и Бога.

Правило 19
Искаш ли да промениш начина, по който другите се отнасят към теб, първо промени начина, по който самият ти се отнасяш към себе си. Не се ли научиш да се обичаш искрено, докрай, няма как да бъдеш обичан. След като достигнеш този етап обаче, бъди признателен за всеки бодил, който другите може би ще хвърлят по теб. Това е знак, че скоро ще вървиш под дъжд от рози.

Правило 20
Не се плаши къде ще те отведе пътят. Вместо това се съсредоточи върху първата стъпка. Това е най-трудната част и именно за нея носиш отговорност. Веднъж направиш ли първата стъпка, нека всичко следва естествения си ход, а останалото ще се нареди само. Не се носи по течението. Самият ти бъди течение.

Правило 21
Всички сме създадени по Божий образ и все пак така, че всеки е различен и неповторим. Няма двама души, които да са еднакви. Няма две сърца, които да бият в еднакъв ритъм. Ако Бог искаше всички да сме еднакви, щеше да ни създаде такива. Затова, който не уважава различията и налага на другите мислите си, не уважава и свещения Божи промисъл.

Правило 22
Когато човек, обичащ Бога, влезе в пивница, тя се превръща в негова молитвена стая, но когато един пияница влезе в същата стая, тя се превръща в негова пивница. Каквото и да правим, важни са не привидностите, а онова, което носим в сърцата си. Суфистите не съдят другите по това как изглеждат и кои са. Когато гледа някого, суфистът държи и двете си очи затворени и вместо тях отваря третото око – окото, което вижда вътрешните селения.

Правило 23
Животът е даден за кратко и този свят не е нищо друго освен повърхностна имитация на Действителността. Само малко дете ще сбърка и ще помисли играчката за истинското нещо. Въпреки това хората или са заслепени от играчката, или без всякакво уважение я чупят и я изхвърлят. В този живот стой по-надалеч от всякакви крайности, защото те ще разрушават вътрешното ти равновесие. Суфистите не стигат до крайности. Суфистът винаги е мек и умерен.

Правило 24
Човекът има неповторимо място в Божието творение. “Вдъхнах му от Своя дух”, казва Бог. Всички ние, без изключение, сме сътворени като Божии наместници на земята. Запитай се колко често се чувстваш наместник, ако изобщо се чувстваш такъв. Не забравяй, че на всеки от нас е възложено да открие в себе си божествения дух и да живее според него.

Правило 25
Адът е тук и сега. Раят също. Престани да се плашиш от ада и да мечтаеш за рая, защото и едното, и другото е заложено в настоящия миг. Всеки път, когато се влюбим, се въздигаме в рая. Всеки път, когато мразим, завиждаме или се опълчваме срещу някого, падаме право в адския огън.

Правило 26
Всемирът е едно. Всичко и всички са свързани по между си чрез невидима плетеница от истории. И да го знаем, и да не го знаем, всички водим безмълвен разговор. Не причинявай зло. Проявявай състрадание. И недей да злословиш зад гърба на другите – не отправяй дори наглед безобидни нападки! Думите, които излизат от устата ни, не изчезват, а постоянно се трупат в безграничното пространство, за да се върнат при нас, когато му дойде времето. От болката на един ще заболи всички. От радостта на един ще се усмихнем всички.

Правило 27
Този свят е като заснежена планина, където кънти ехото на гласа ти. Каквото и да кажеш - и добро, и зло, то ще се върне пак при теб. Затова, в случай че някой ти мисли злото, само ще усложниш положението, ако тръгнеш да злословиш за него. Ще влезеш в омагьосания кръг на мъстта. Ето защо четирийсет дни и четирийсет нощи говори и си мисли за този човек хубави неща. В края на четирийсетте дни всичко ще бъде различно, защото дълбоко в себе си ти ще бъдеш друг.

Правило 28
Миналото е въпрос на тълкуване. Бъдещето е илюзия. Светът не се движи като по права черта през времето и не върви от миналото към бъдещето. Обратното, времето се движи на безкрайни спирали през и вътре в нас. Вечността не е безкрайно време, тя е безвремие. Ако искаш да постигнеш вечно просветление, премахни от съзнанието си миналото и бъдещето и живей в настоящия миг.

Правило 29
Съдбата не означава, че животът ти е предначертан. Затова е признак на пълно невежество да оставиш всичко на съдбата и да не допринасяш дейно за музиката на всемира. Тази музика е всепроникваща и се състои от четирийсет различни равнища. Съдбата ти – това е равнището, където ще свириш своята мелодия. Едва ли ще смениш инструмента, но зависи единствено от теб доколко добре ще свириш.

Правило 30
Истински суфист е онзи, който, и да го обвиняват несправедливо, и да го осъждат поголовно, търпи безропотно и не изрича една-едничка лоша дума за своите зложелатели. Суфистът никога не осъжда. Как е възможно да имаш противници, съперници и дори хора, които за теб са “други”, при положение че изобщо нямаш “Аз”? Как е възможно някой изобщо да осъжда, при положение че има само Един?

Правило 31
Ако искаш да укрепиш вярата си, трябва да омекнеш в сърцето си. За да бъде вярата ти твърда като скала, сърцето ти трябва да е меко като перце. Заради болест, злополука, загуба или уплаха, по един или друг начин всички ние се изправяме пред неща, които ни учат как да станем по-малко себични и предубедени и по-състрадателни и великодушни. Въпреки това някои от нас усвояват урока и успяват да станат по-меки, докато други накрая стават по-непреклонни и от преди. Единственият начин да се доближиш до Истината е да разшириш сърцето си, така че то да обхване всичко човешко и в него пак да остане място за Любовта.

Правило 32
Между теб и Бога не бива да стои нищо. Нито имами, нито попове, нито равини или други пазители на нравствеността или религиозно водачество. Нито духовни учители, нито дори вярата ти. Вярвай в своите ценности и правила, ала не ги налагай никога на другите. Ако постоянно разбиваш сърцата на хората, каквото и религиозно задължение да изпълняваш, то е безполезно. Пази се от всяко идолопоклонство, защото идолите замъгляват зрението ти. Нека твой водач бъде само и единствено Бог. Научи истината, приятелю, но внимавай да не превърнеш истините си във фетиш.

Правило 33
Докато всички на този свят се стремят да стигнат някъде и да станат някакви, а след смъртта да оставят всичко след себе си, ти се стреми към най-високото равнище на нищото. Живей леко, без да се обременяваш с нищо, все едно си числото нула. Ние не се различаваме от гърнето. Изправени ни държи не украсата отвън, а празнотата вътре. По същия начин имаме сили да вървим напред благодарение не на онова, към което се стремим, а на съзнанието за празнота.

Правило 34
Смирението не значи да си малодушен и бездеен. То не води нито до фатализъм, нито до капитулация. Точно обратното. В смирението е заложена сила – сила, извираща отвътре. Който се подчини смирено на божественото естество на живота, ще пребъде в невъзмутимо спокойствие и мир, дори когато целият широк свят е хвърлен в смут.

Правило 35
На този свят не сходствата или обичайното, а очевидните противоположности ни тласкат напред. А всички противоположности във всемира присъстват и във всеки от нас. Ето защо вярващият трябва да се срещне с неверника вътре в себе си. А неверникът би трябвало да опознае правоверния, стаен в него. До деня, когато достигнем съвършения човек – Инсан-и Кямил, вярата е постепенен процес, за който е нужна неговата противоположност: неверието.

Правило 36
Този свят се крепи върху взаимозависимости. И капка доброта не остава невъзнаградена, и прашинка зло не остава ненаказано. Не се страхувай от съзаклятията, измамите и номерата на другите. Помни, че ако някой залага капан, Бог прави същото. Той е най-големият съзаклятник. Каквото и да прави, го прави красиво.

Правило 37
Бог е изкусен часовникар. Толкова точен е Неговият ред, че всичко по земята се случва, когато му дойде времето. Нито минута по-късно, нито минута по-рано. И за всички без изключение часовникът върви вярно. За всеки има време той да обича и време да умре.

Правило 38
Никога не е късно да се запиташ: “Готов ли съм да променя живота си? Готов ли съм да се променя отвътре?” Наистина е много жалко, ако и един-единствен ден в живота ти е същият, както предишния. Във всеки миг, с всяка нова глътка въздух трябва да се обновяваш отново и отново. Има само един начин да се родиш за нов живот: да умреш преди смъртта.

Правило 39
Частите може и да се променят, но цялото винаги си остава същото. На мястото на всеки крадец, напуснал този свят, се ражда друг. И всеки почтен човек, който умира, е заменян от нов. По този начин не само нищо не остава същото, но и нищо не се променя. И да умре някой суфист, някъде се ражда друг.

Правило 40
Животът без любов не е живот! Не се питай, към каква любов да се стремиш - духовна или материална, божествена или земна, източна или западна... Започнеш ли да делиш нещата, възниква ново и ново делене. Любовта няма етикети, няма определения. Тя просто е това, което е. Любовта е жива вода. А влюбеният е душа от огън! Светът се върти по друг начин, когато ОГЪНЯТ обикне ВОДАТА.