ОШО

Най-основното нещо, което трябва да се запомни е, че животът е диалектичен. Той съществува чрез дуализъм, той е един ритъм между противоположностите. Не можеш да си щастлив за вечни времена, иначе щастието ще загуби целия си смисъл. Не можеш да си винаги в хармония, иначе ще престанеш да осъзнаваш хармонията. Хармонията все отново и отново трябва да се следва от дисхармония, а щастието да се следва от нещастие. Всяко удоволствие има своя болка и всяка болка има свое удоволствие. Докато човек не разбере този дуализъм на съществуванието, си остава в ненужна мизерия. Приеми цялото, с всичките му мъки и всичките му екстази. Недей да жадуваш за невъзможното, недей да искаш само екстаз без агония. Екстазът не може да съществува сам, той има нужда от контраст. Агонията се превръща в черна дъска, така че екстазът да може да стане много ясен и силен, така както през нощта звездите са толкова ярки. Колкото по-тъмна е нощта, толкова по-ярки са звездите. През деня те не изчезват, а просто стават невидими - не можеш да ги видиш, защото няма контраст. Помислете за един живот без смърт - той ще бъде една непоносима болка, едно непоносимо съществуване. Ще бъде невъзможно да се живее без смърт - смъртта дефинира живота, дава му някаква интензивност. Тъй като животът е мимолетен, всеки момент става ценен. Ако животът е вечен, кой ще го е грижа тогава? Човек вечно може да чака утрешния ден -кой тогава ще живее тук и сега? Тъй като утре има смърт, тя те принуждава да живееш тук и сега. Трябва да се гмурнеш в настоящия момент, трябва да отидеш до крайната му дълбочина, защото кой знае - следващият момент може да дойде, може и да не дойде. Като вижда този ритъм, човек е спокоен, спокоен и с двете. Когато дойде нещастие, човек го посреща, като дойде щастие, и него го посреща, знаейки, че те са партньори в една и съща игра. Това е нещо, което трябва непрекъснато да се помни. Ако то се превърне в едно фундаментално спомняне в теб, животът ти ще придобие един напълно нов аромат -ароматът на свободата, ароматът на непридържането, ароматът на непривързването. Каквото и да дойде, ти оставаш в спокойствие, в тишина, в приемане. А този, който е способен да бъде спокоен, тих, да приема болката, обезсърчението и нещастието, трансформира самото качество на нещастието. За него нещастието също се превръща в съкровище; за него всяка болка дава острота. За него дори и тъмнината има своя красота, дълбочина, безкрайност. За него дори и смъртта не е край, а само начало на нещо непознато.