Мълчанието на наранения е много по-силно от думите на ядосания...

И сега ми се мълчи. Вече не искам да споделям със случайни хора, които погрешно взимам за изповедници...И обличам в одежди, напълно неподходящи за тях. Оставам си в моята тишина. Пък дано "Будата" в мен се пробуди... Мисля, че още се върти в леглото, но поне е изкаран от дълбокия си сън. Ш-ш-ш, нека му дам малко време, да свикне с мене... и аз с него. Гледкам си го, той свети в мен, снощи май той ми се яви като диск и от видението му ми се догади и ме заболя главата, но така е като се пробужда човек, спал повече от сто години...Аз съм той и той съм аз... двете части на една космическа прашинка... Ако подухне вятър и тя ще си иде у дома...