А казах ли ти днес, че те обичам?
Не ми се искаше да си вървиш,
а някой ден във свят различен
ти свойта обич с мен да споделиш?...
А казах ли ти днес, че тебе искам,
каквото и да струва обичта;
да можех да съм все до тебе близко,
да бъда част от твоята душа?
А казах ли ти днес, че няма нищо вечно,
че хората живеят само миг,
а нашият е бъдеще далечно -
ще бъде ехо от сега издаден вик...
А казах ли ти колко те обичам?...
Дано в сърцето ти това да е простимо -
пропуснах го, защото ми се вижда,
че с двете думи е неизразимо...
А казах ли ти днес, че тъй било решено:
и двамата да скитаме без цел,
преследвайки мечтите си, внушени
от някой, който слага ни предел?
А казах ли ти днес, че ще те чакам,
дори и да не знам къде и докога...
че пътят ти е връщане обратно,
а аз съм указателна стрелка?
А казах ли ти днес, че те обичам?
Дори да съм забравила, сама
ще ти го кажа пак, когато свърши всичко...
Обичам те! И утре, и сега....
Няма коментари:
Публикуване на коментар