Една страхотна медитация, която намерих...

Лягам бавно, отпускам се и дори не мисля.
Нежно ме обгръща плаха тишина.
Всичко видимо загубва своя смисъл.
Не искам, не очаквам, просто си лежа.

И постепенно чувствам се тъй лека,
като перо понесено от топъл, летен бриз.
Не знам къде ме носи този вятър.
Не знам коя съм даже вече аз.

Усещането, че съм в безтегловност
ме прави най - свободната душа.
Не виждам нищо, никого не търся,
аз просто бавно, леко си летя.

И тази пустота е тъй омайна!
Неуловима! Безгранична! Съвършенна!
Тя няма цвят, нито мирис, нито име
и е навсякъде, около мене и във мене.

Дори не знам, дали изобщо съществувам?
Преливам се в пространствената широта.
Без светлина, без тъмнина, без време,
разтварям се в нежна топлина...!

Прекрасно е...! Но трябва да се връщам
сред грубата реалност на света.,
където всеки ден е нова битка
по пътя към тайнството на вечността...