"В света има повече глад за любов и признателност, отколкото за храна." Майка Тереза

Нахранен ли си днес?
Някой каза ли ти, че си обичан?
Някой накара ли те да се чувстваш оценен и показа ли ти колко специален си ти?
Някой увери ли те, че си точно този, който трябва да бъдеш?
И че правейки онова, което обичаш, е напълно достатъчно?
Някои припомни ли ти, че не си се появил на този свят, за да доказваш каквото и да било?
Ти си тук за да бъдеш себе си. Просто себе си!
Защото да бъдеш себе си е достатъчно!
Ти си единствен, уникален шедьовър с несравнима стойност...
И без теб светът би бил несъвършен.
Като пъзел, от който липсва най - важната част...
И ти си единственото същество във Вселената, което може да запълни това място.
Някой каза ли ти, че вчерашните грешки принадлежат на вчерашния ден?
И че точно в този момент ти си перфектен.
Толкова перфектен, колкото си създаден да бъдеш.
Някой отдели ли време да ти покаже, че ти си далеч по - умен отколкото ти се оценяваш?
И хиляди пъти по-способен да постигнеш мечтите си, отколкото предполагаш?
Някой каза ли ти, че никога не трябва да подценяваш собствената си стойност?
Защото дори в моментите, когато изобщо не го съзнаваш, ти си все така прекрасен!
И във всяка клетка от твоето тяло има достатъчно вяра и сила, способна да озари целия свят.
И всяка мисъл, отправена с любов, се разпространява и дарява светлина, която прави светът по-добър.
Ето колко могъщ си!
Ето колко любящ си!
Затова сега те питам отново: Нахранен ли си днес?
Някой каза ли ти, че си истински обичан?
Ако не, то ще ми позволиш ли този някой да бъда аз?
ТИ СИ ИСТИНСКИ ОБИЧАН!

ПОКАНА = На Орая, планинския мечтател

Не ме интересува как си изкарваш прехраната.

Искам да знам за какво те боли и дали би посмял да мечтаеш, да посрещнеш копнежа на сърцето си.

Не ме интересува на колко години си. Искам да знам дали би рискувал да изглеждаш като глупак заради любовта си, мечтата си, заради приключението да бъдеш жив.

Не ме интересува кои планети кръжат около луната ти. Искам да знам дали си се докосвал до собствената си горест, дали оставаш неограничаван от препятствията на живота или се свиваш и затваряш от страх да не се повтори болката! Искам да знам дали можеш да бъдеш в болката, моята или твоята собствена, без да я криеш, заглушаваш или да я "поправяш".

Искам да знам дали можеш да бъдеш в радостта, моята или твоята собствена, дали можеш да танцуваш лудо и да оставиш екстаза да те изпълни до последната ти клетка, без да ни предупреждаваш да сме внимателни, разумни, или да помним ограничаващата ни човешка същност.

Не ме интересува дали историята, която ми разказваш е истина.

Искам да знам дали можеш да разочароваш някой друг, оставайки верен на себе си, дали можеш да понесеш обвинението, че си "предател", непредавайки собствената си душа. Искам да знам дали можеш да бъдеш предан и следователно заслужаващ доверие.

Искам да знам дали можеш да видиш красотата, дори когато тя не е красива всеки ден, и дали можеш да си извора на Божието присъствие в живота.

Искам да знам дали можеш да живееш с поражението, твоето или моето, и все пак да си в състояние да застанеш на ръба и да рискуваш отново - "ДА" !

Не ме интересува къде живееш и колко пари имаш.

Искам да знам дали можеш да се събудиш след нощта на горестта и отчаянието, изтерзан и наранен до кости, и да направиш каквото е нужно да бъде направено за децата.

Не ме интересува кой си и как си дошъл до тук.

Искам да знам дали ще застанеш до мен в огъня и няма да се отдръпнеш.

Не ме интересува къде и какво си учил.

Искам да знам какво те поддържа отвътре, когато всичко друго се руши.

Искам да знам дали можеш да бъдеш сам със себе си и дали наистина харесваш компанията си в самотните моменти.

Една страхотна медитация, която намерих...

Лягам бавно, отпускам се и дори не мисля.
Нежно ме обгръща плаха тишина.
Всичко видимо загубва своя смисъл.
Не искам, не очаквам, просто си лежа.

И постепенно чувствам се тъй лека,
като перо понесено от топъл, летен бриз.
Не знам къде ме носи този вятър.
Не знам коя съм даже вече аз.

Усещането, че съм в безтегловност
ме прави най - свободната душа.
Не виждам нищо, никого не търся,
аз просто бавно, леко си летя.

И тази пустота е тъй омайна!
Неуловима! Безгранична! Съвършенна!
Тя няма цвят, нито мирис, нито име
и е навсякъде, около мене и във мене.

Дори не знам, дали изобщо съществувам?
Преливам се в пространствената широта.
Без светлина, без тъмнина, без време,
разтварям се в нежна топлина...!

Прекрасно е...! Но трябва да се връщам
сред грубата реалност на света.,
където всеки ден е нова битка
по пътя към тайнството на вечността...

ООООранжевата песничка от детството ми......

Приказка за жабчетата, която си намерих тук, в нета.....

Имало едно време една групичка от малки жабчета, които си организирали надбягване.
Целта била да се изкачат на върха на една много висока кула.
Долу,около кулата, се събрала голяма тълпа да наблюдава състезанието и да аплодира участниците.
Състезанието започнало.
Истина Ви казвам: Никой от тълпата не вярвал от сърце, че малките слабички жабчета ще достигнат върха на кулата.
Чували се изказвания, като например:
"О, пътят е толкова труден!!! Те НИКОГА няма да достигнат върха."
Или пък:
"Няма начин да достигнат върха. Кулата е толкова висока!"
Малките слабички жабчета започнали да се скапват. Едно по едно...
...Освен онези, които с бодра крачка се изкачвали нагоре и нагоре...
Тълпата продължавала да крещи:
"Толкова е трудно!!! Никой няма да успее!"
Все повече жабчета се уморявали и се отказвали...Но ЕДНО продължавало нагоре, и нагоре, и нагоре...
Това няма да се предаде!
На самия край всички други вече се били отказали да изкачат кулата. С изключение на онова мъничко жабче, което след неимоверно усилие единствено успяло да стигне до върха!
ТОГАВА всички други жабчета, естествено, поискали да разберат как точно това жабче е успяло да го направи.
Един от участниците попитал малкото жабче как то, което е успяло, е намерило силата, за да достигне целта?
Оказало се, че...
Победителят бил ГЛУХ!!!!

Поуката от тази история е:
Никога не слушайте негативните или песимистични изказвания на другите и ги подминавайте...защото те Ви отдалечават от Вашите най - красиви мечти. Онези които носите в сърцето си!
Винаги мислете за силата, която носят думите.
Защото всичко, което чувате или четете, повлиява на действията ви!
Следователно:
Бъдете ВИНАГИ ПОЗИТИВНИ!
И преди всичко:
Бъдете ГЛУХИ когато хората ВИ казват, че ВИЕ не ще можете да осъществите мечтите СИ!
Винаги мислете:
Аз мога да го направя!