Мисли на Ра Уру Ху – създател на системата на Хюман Дизайн, via Божидар Цендов

1.Човешките същества не обичат себе си. Те нямат чувство за собствената си стойност. 2.Човек никога не живее Истинния си Аз. Хората губят по-голямата част от живота си да живеят в Не-Аза – да живеят живота на другите. Има много малки изключения. Това е нашият свят. Системата на Хюман Дизайн дава на хората шанс да започнат процес на де-обуславяне. 3.Няма значение какво другите хора мислят или казват. Вие сте тук да бъдете уникален израз на истинната си същност, а не някакъв хомогенизиран човек, който мисли „О Боже, какво ще си помислят те?“ 4.Не може да сме уникални и да не обичаме себе си. Като сме уникални сме перфектни. 5.Сложете настрани всичко, което ви контролира – вашите култури, религии, образование; влиянието на родители, деца, любовници, приятели, учители…Те не знаят какво е коректно и здравословно за вас. Те нямат никакво право да бъдат авторитет за вас в този живот. 6.Спрете да слушате какво вашия мозък ви казва да направите. Няма нищо за правене! Всичко е относно това да бъдеш. Следвайте своята стратегия за вземане на правилни решения, почитайте своя вътрешен авторитет. 7.Всичко, което си помислите, кажете и правите е инициирано в дълбоките сиви области на мозъка половин секунда преди вашият неокортекс въобще да е запознат с това. Преди да знаете, че ще вдигнете ръката си във въздуха и ще кажете: „Нуждая се да ида до банята“, вашият мозък е бил работил над всичко това. Къде е вашата свободна воля? Това е илюзията, която имаме, че ние сме креативни, но ние не сме креативни! Ние сме реактивни същества. 8.Хората искат всичко да стане по-добро. Това е, което гурутата са продавали винаги. Това са глупости. Не става въпрос нещата да се направят по-добри, не става въпрос хората да бъдат постоянно усмихнати. Аз не съм щастливия Буда. Филмът не е за това. Става въпрос да се позволи на хората да се почувстват цялостни в това, което те наричат живот. 9.Ще отнеме много време да се събуди човечеството, защото човечеството е ограничено: хората са гладни, основни базови човешки потребности и живот са заплашени, нямат възможност да се образоват, не могат да имат сигурна среда и всичките други неща. 10.Мога да ви преподавам всякакви курсове – мога да ви преподавам как да бъдете богати, как да бъдете здрави, как да имате по-добър сексуален живот….всичко това е един и същи курс. Бъдете самите себе си! 11.Трябва да излезеш в света, да тирумфираш в плана на материалното, за да изживееш истинска духовност. Много е лесно да си просветлен в планината, където никой не те вижда. Съвсем друго е да си просветлен и да разботиш в супермаркет. Съвсем различно е и ако в супермаркета успяваш, това е истината. 12.Развитието на пълния потенциал да обичаме зависи от начина на хранене. Но това не са диетите, които са известни. 13.Истинния Аз не се нуждане от пари. От пари се нуждае Не-Аза…Не можете да бъдете наистина значими чрез пари. 14.За да бъдете нормални, понякога трябва да сте луди. 15.Даването е част от нас. Некоректно е да се мисли, че да използваш някого е лошо. Ето аз бях използван и постоянно бивам използван да бъда Хюман Дизайн Преподавател. Но не може да изберете от ума кога и на кого да давате. Това става като следвате стратегията и авторитета си за вземане на правилни решения.

"Брида"

Има хора, непознати хора, които ми се явяват с чувството, че са част от моя дом, от моя път. И други, в които се оглеждам дълго, без да открия нещо познато. Тези – първите, мога да обикна и мога да изстрадам. Но нищо по-малко. Има хора, които ме имат за близък, а за мен са толкова далечни, че ми се бяга от тях. Срам ме е, но срамът не ме задържа. Има хора, които пък бягат от мен. Усещам го, надявам се, че го усещам достатъчно рано. За да не са достатъчно далеч, че да видят, че няма да ги гоня. Да си досаден е срамно. Бягам. Дори да е рано за досада. Има хора, които обичам, а те се променят и стават хора, които не бих обикнала. Обаче аз ги обичам. Докато мога да ги разпозная, ще е така. Има хора, на които мога да простя. Не веднага, но пък бих им простила какво ли не. Тези хора са моето семейство. Те не са само хора от моето семейство. Разбира се, че не. Има хора, до които и да търся не намирам път. Пък все не ми достига воля да търся още. Хора, които оставям за друг път. Знам, че ще ги отлагам винаги, знам. Има и такива, които обичам, защото така съм решила. Лошо ли е? Има хора, които обичам заради други хора. Така съм обичала жената, на която се е врекъл мъжът, когото съм обичала най-много. Има хора, които ще ме разберат. Той – не. Има хора, които ме вдъхновяват. За прекрасни неща. За това да бъда добра. Има други, които ме озадачават със студения факт, че обитаваме едно и също пространство от вселената и историята. Не разбирам себе си заради тях. Или обратното. Има хора, които мога да доближа и целуна така естествено, както се навеждам да вдигна обицата си от пода. И други, които не мога да целуна въобще. Някои от тях – другите, обичам повече от себе си. И са най-близките ми хора. Има хора, чието огромно значение откривам, когато вече ги няма. Това е с двата крака в клишето, но между клишето и себе си понякога откривам, че въпреки късно осъзнатото им значение не съжалявам за загубата. Има хора, които искам да ме харесват. Истински важно изглежда. Правя проучвания, започвам корекции и поразмествам в мен, за да им е удобно да се настанят. Някои се възползват. Други ми се смеят. Трети започват да ме харесват. Има хора, които срещам по веднъж и вече са важни. Не зная защо. Виждам ги как си отиват, без да сме разменили телефони дори, губя дирите им, но нямам усещането, че са напуснали завинаги. Нещо ни предстои. А аз оставам да разбера каква е нашата история. Понякога чакам завинаги. Има хора, с които историята ни вече се е случила. И други, с които предстои. Научих, че не е задължително една история да може да бъде разказана. По-добрите истории, впрочем, са неописуеми. Сигурно е същото с хората. Има хора, които бих искала да срещна. Да целуна. Да позная. Да пропътувам. Да обитавам. Да тревожа. Да разнежа. Да спася. Да отделя и сложа в рамка.