Реч на Чарли Чаплин /на собствената му седемдесетгодишнина/

КОГАТО ЗАПОЧНАХ ДА ОБИЧАМ СЕБЕ СИ

Когато започнах да обичам себе си, разбрах, че мъката и страданието са само предупредителни сигнали за това, че живея против собствената си истина. Сега знам, че това се нарича "автентичност".

Когато започнах да обичам себе си, разбрах колко силно може да засегнеш някого, ако го подтикваш към изпълнение на собствените му желания, преди да им е дошло времето и човекът още не е готов, и този човек съм самия аз. Днес наричам това "признание".

Когато започнах да обичам себе си, престанах да се стремя към друг живот и изведнъж видях, че всичко, което ме обкръжава, ме приканва да раста. Днес наричам това "зрелост".

Когато започнах да обичам себе си, разбрах, че при всякакви обстоятелства се намирам на правилното място в правилното време и всичко се случва в нужния момент, затова мога да бъда спокоен. Сега наричам това "увереност в себе си".

Когато започнах да обичам себе си, престанах да ограбвам собственото си време и да правя грандиозни проекти за бъдещето. Днес правя само това, което ми носи щастие и радост, това, което обичам да правя и носи на сърцето ми приятни усещания. Правя това по собствен начин и в собствен ритъм. Днес наричам това "простота".

Когато започнах да обичам себе си, се освободих от всичко, което принася вреда на здравето ми - храна, хора, вещи, ситуации. Всичко, което ме теглеше надолу и ме отблъскваше от самия мен. В началото наричах това "позиция на здравословния егоизъм". Сега го наричам "любов към самия себе си".

Когато обикнах себе си, престанах да се опитвам винаги да бъда прав и от този момент правя по-малко грешки. Сега разбрах, че това е "скромност".

Когато започнах да обичам себе си, престанах да живея с миналото и да се безпокоя за бъдещето. Днес живея само за настоящия момент, в който се случва всичко. Сега изживявам всеки ден за самия него и наричам това "реализация".

Когато започнах да обичам себе си, осъзнах, че моят ум може да ме разстрои и от това мога да се разболея. Но когато го обединих с моето сърце, моят разум ми стана ценен съюзник. Сега наричам тази взаимовръзка "мъдрост на сърцето".

Повече не ни е нужно да се боим от спорове, конфронтация или различен род проблеми със себе си или със другите. Даже звездите се сблъскват, но от техния сблъсък се раждат нови светове. Сега знам:"Това е животът!"

КРАТКИ ПРИКАЗКИ

ЩАСТИЕ
Вървял човек и намерил щастие.
- Ти чие си? - попитал.
- Загубено съм - тъжно отвърнало щастието.
- Щом си загубено и не знаеш чие си, бъди мое!
Казал и го направил. Метнал щастието на рамо и продължил нататък. Но не усетил никакво въодушевление, все едно щастие няма.
- Защо така? - попитал човекът щастието.
- Защото ако щастието на друг намалява, твоето не става повече.

СЪВЕСТ
Вървял човек и намерил съвест.
- Какво да правя сега с теб? - зачудил се.
- Ами приюти ме, нахрани ме!
Послушал я човекът, дал й свръх обещаното я сложил да спи. Така спи и до ден днешен ...

ЗА ПРИЯТЕЛИТЕ
Попитали мъдрец:
- Колко вида приятели има?
- Три - отговорил той.
- Има приятели като храна - всеки ден ги търсиш.
- Има приятели като лекарство - търсиш ги, когато са ти нужни.
- Има приятели като болест - винаги те търсят теб.

ПРИТЧА ЗА ЛЮБОВТА И ПРИЯТЕЛСТВОТО

Срещнали се Любовта и Приятелството.
Любовта попитала:
-За какво си нужно ти, щом мен ме има на света?
-За да оставя усмивки там, където ти оставяш сълзи - отговорило Приятелството.

За прислужниците, принцесите и кралиците

Прислужниците мечтаят за добрата фея.
Принцесите - за прекрасния принц.
Кралиците не мечтаят, а действат.
Прислужниците вярват, че чудеса се случват.
С принцесите те наистина се случват.
Кралиците ги правят сами.
Прислужниците са слаби, но изглеждат силни.
Принцесите са силни, но изглеждат слаби.
Кралиците минават и без маски.
Прислужниците идват по-рано.
Принцесите закъсняват.
Кралиците идват винаги навреме.
Прислужниците за всичко винят себе си.
Принцесите - другите.
Кралиците правят изводи.
Прислужниците не умеят да побеждават.
Принцесите не умеят да губят.
Кралиците не се съревновават.
От прислужници драконите не се интересуват.
Принцесите са изяждани от дракони.
С кралиците драконите дружат.
Защото прислужниците не се интересуват от дракони.
Принцесите се страхуват.
А кралиците ги приласкават.
Прислужниците, даже хубавичките, смятат себе си за втора ръка.
Принцесите, даже уродливите, смятат себе си за красавици.
Кралиците нямат толкова време да се вглеждат в себе си в огледалото.
Прислужниците може да не забелязваш.
Принцесите не бива да не забелязваш.
Кралиците не бива да не забелязваш, когато на тях им е нужно това.
Прислужниците са покорни.
Принцесите са своенравни.
Кралиците са дисциплинирани.
Прислужниците понасят унижения.
Принцесите отмъщават за тях.
Да унижиш кралица е невъзможно.
Прислужниците искат да получат похвала.
Принцесите - внимание.
Кралиците - опит.
Прислужниците обичат.
Принцесите позволяват да ги обичат.
Кралиците не се замислят, кой кого.
Прислужниците всичко разбират и търпят.
Принцесите разбират само това, което искат.
Кралиците всичко разбират и си тръгват.
Прислужниците не умеят да искат.
Принцесите не умеят да чакат.
Кралиците знаят - всяко нещо с времето си.
Прислужниците не искат да пораснат.
Принцесите не искат да остареят.
Кралиците знаят - всяко нещо с времето си.
Прислужниците виждат света в черно.
Принцесите - в розово.
Кралиците - в розово, в черно и във всички останали цветове.
С прислужниците е лесно.
С принцесите е сложно.
С кралиците е най-вече интересно.
Да си прислужница е сложно.
Да си принцеса е леко.
Да си кралица си заслужава.

Източник: http://prit4ite.blogspot.com/2010/03/blog-post_5009.html