РАЗДЯЛА

Не чакам. Не искам. Не мога.
Не бдя. Не сънувам. Не спя.
Сърцето за всяка тревога
и всякакъв страх ослепя.

Не чувам. Не чувствам. Не страдам.
Не мисля. Изстинал и твърд,
стоя неподвижен. Не падам.
Живея след своята смърт

ПОВЕЛЯ Никола Боздуганов - 1993г.

Трябва да живея! Иначе със какво
слънцето ще оправдае своето съществуване?
Трябва да живея. Иначе зло и добро
ще останат само в речника за врачуване.

Трябва да живея. За да има кого
зли езици да смилат, женски длани да галят..
И да може дори свитъкът сено
да огрява лицето ми, когато го палят.

Трябва да живея. За да багря света
с мойто малко, но ярко човешко присъствие.
Да изхвърлям на всяка мерзост сметта
от сърцето си - ако е нужно, до втръсване...

Трябва да живея. За да може смъртта
когато ме вземе в алчните си обятия,
да отвори място на друг във света,
в който изстрадвах човешкото си зачатие.