Мисли на Ра Уру Ху – създател на системата на Хюман Дизайн, via Божидар Цендов

1.Човешките същества не обичат себе си. Те нямат чувство за собствената си стойност. 2.Човек никога не живее Истинния си Аз. Хората губят по-голямата част от живота си да живеят в Не-Аза – да живеят живота на другите. Има много малки изключения. Това е нашият свят. Системата на Хюман Дизайн дава на хората шанс да започнат процес на де-обуславяне. 3.Няма значение какво другите хора мислят или казват. Вие сте тук да бъдете уникален израз на истинната си същност, а не някакъв хомогенизиран човек, който мисли „О Боже, какво ще си помислят те?“ 4.Не може да сме уникални и да не обичаме себе си. Като сме уникални сме перфектни. 5.Сложете настрани всичко, което ви контролира – вашите култури, религии, образование; влиянието на родители, деца, любовници, приятели, учители…Те не знаят какво е коректно и здравословно за вас. Те нямат никакво право да бъдат авторитет за вас в този живот. 6.Спрете да слушате какво вашия мозък ви казва да направите. Няма нищо за правене! Всичко е относно това да бъдеш. Следвайте своята стратегия за вземане на правилни решения, почитайте своя вътрешен авторитет. 7.Всичко, което си помислите, кажете и правите е инициирано в дълбоките сиви области на мозъка половин секунда преди вашият неокортекс въобще да е запознат с това. Преди да знаете, че ще вдигнете ръката си във въздуха и ще кажете: „Нуждая се да ида до банята“, вашият мозък е бил работил над всичко това. Къде е вашата свободна воля? Това е илюзията, която имаме, че ние сме креативни, но ние не сме креативни! Ние сме реактивни същества. 8.Хората искат всичко да стане по-добро. Това е, което гурутата са продавали винаги. Това са глупости. Не става въпрос нещата да се направят по-добри, не става въпрос хората да бъдат постоянно усмихнати. Аз не съм щастливия Буда. Филмът не е за това. Става въпрос да се позволи на хората да се почувстват цялостни в това, което те наричат живот. 9.Ще отнеме много време да се събуди човечеството, защото човечеството е ограничено: хората са гладни, основни базови човешки потребности и живот са заплашени, нямат възможност да се образоват, не могат да имат сигурна среда и всичките други неща. 10.Мога да ви преподавам всякакви курсове – мога да ви преподавам как да бъдете богати, как да бъдете здрави, как да имате по-добър сексуален живот….всичко това е един и същи курс. Бъдете самите себе си! 11.Трябва да излезеш в света, да тирумфираш в плана на материалното, за да изживееш истинска духовност. Много е лесно да си просветлен в планината, където никой не те вижда. Съвсем друго е да си просветлен и да разботиш в супермаркет. Съвсем различно е и ако в супермаркета успяваш, това е истината. 12.Развитието на пълния потенциал да обичаме зависи от начина на хранене. Но това не са диетите, които са известни. 13.Истинния Аз не се нуждане от пари. От пари се нуждае Не-Аза…Не можете да бъдете наистина значими чрез пари. 14.За да бъдете нормални, понякога трябва да сте луди. 15.Даването е част от нас. Некоректно е да се мисли, че да използваш някого е лошо. Ето аз бях използван и постоянно бивам използван да бъда Хюман Дизайн Преподавател. Но не може да изберете от ума кога и на кого да давате. Това става като следвате стратегията и авторитета си за вземане на правилни решения.

"Брида"

Има хора, непознати хора, които ми се явяват с чувството, че са част от моя дом, от моя път. И други, в които се оглеждам дълго, без да открия нещо познато. Тези – първите, мога да обикна и мога да изстрадам. Но нищо по-малко. Има хора, които ме имат за близък, а за мен са толкова далечни, че ми се бяга от тях. Срам ме е, но срамът не ме задържа. Има хора, които пък бягат от мен. Усещам го, надявам се, че го усещам достатъчно рано. За да не са достатъчно далеч, че да видят, че няма да ги гоня. Да си досаден е срамно. Бягам. Дори да е рано за досада. Има хора, които обичам, а те се променят и стават хора, които не бих обикнала. Обаче аз ги обичам. Докато мога да ги разпозная, ще е така. Има хора, на които мога да простя. Не веднага, но пък бих им простила какво ли не. Тези хора са моето семейство. Те не са само хора от моето семейство. Разбира се, че не. Има хора, до които и да търся не намирам път. Пък все не ми достига воля да търся още. Хора, които оставям за друг път. Знам, че ще ги отлагам винаги, знам. Има и такива, които обичам, защото така съм решила. Лошо ли е? Има хора, които обичам заради други хора. Така съм обичала жената, на която се е врекъл мъжът, когото съм обичала най-много. Има хора, които ще ме разберат. Той – не. Има хора, които ме вдъхновяват. За прекрасни неща. За това да бъда добра. Има други, които ме озадачават със студения факт, че обитаваме едно и също пространство от вселената и историята. Не разбирам себе си заради тях. Или обратното. Има хора, които мога да доближа и целуна така естествено, както се навеждам да вдигна обицата си от пода. И други, които не мога да целуна въобще. Някои от тях – другите, обичам повече от себе си. И са най-близките ми хора. Има хора, чието огромно значение откривам, когато вече ги няма. Това е с двата крака в клишето, но между клишето и себе си понякога откривам, че въпреки късно осъзнатото им значение не съжалявам за загубата. Има хора, които искам да ме харесват. Истински важно изглежда. Правя проучвания, започвам корекции и поразмествам в мен, за да им е удобно да се настанят. Някои се възползват. Други ми се смеят. Трети започват да ме харесват. Има хора, които срещам по веднъж и вече са важни. Не зная защо. Виждам ги как си отиват, без да сме разменили телефони дори, губя дирите им, но нямам усещането, че са напуснали завинаги. Нещо ни предстои. А аз оставам да разбера каква е нашата история. Понякога чакам завинаги. Има хора, с които историята ни вече се е случила. И други, с които предстои. Научих, че не е задължително една история да може да бъде разказана. По-добрите истории, впрочем, са неописуеми. Сигурно е същото с хората. Има хора, които бих искала да срещна. Да целуна. Да позная. Да пропътувам. Да обитавам. Да тревожа. Да разнежа. Да спася. Да отделя и сложа в рамка.

Джубран Халил Джубран~Градината на Пророка

Да бъдеш ограбен, излъган, заблуден, поведен по грешен път, подмамен, сетне подигран, и все пак при всичко това да гледаш надолу от висината на твоето по-голямо аз и да се усмихваш, знаейки, че има една пролет, която ще дойде в твоята градина, да потанцува в листака, и една есен, която ще накара гроздовете да узреят; знаейки, че ако дори само един от твоите прозорци е отворен на Изток, къщата ти никога няма да бъде празна.

Всеки умира все някога.

Някои погребваме в земята,други в сърцето...

Avicii - Wake Me Up (Official Video)

Мълчанието на наранения е много по-силно от думите на ядосания...

И сега ми се мълчи. Вече не искам да споделям със случайни хора, които погрешно взимам за изповедници...И обличам в одежди, напълно неподходящи за тях. Оставам си в моята тишина. Пък дано "Будата" в мен се пробуди... Мисля, че още се върти в леглото, но поне е изкаран от дълбокия си сън. Ш-ш-ш, нека му дам малко време, да свикне с мене... и аз с него. Гледкам си го, той свети в мен, снощи май той ми се яви като диск и от видението му ми се догади и ме заболя главата, но така е като се пробужда човек, спал повече от сто години...Аз съм той и той съм аз... двете части на една космическа прашинка... Ако подухне вятър и тя ще си иде у дома...

Историите, които ме научиха да живея - "12 истини, които осъзнаваме, когато се отказваме от нещо"

Често да се откажем от нещо или от някого няма нищо общо с проявата на слабост. Напротив, това решение показва лична сила. Отказваме се и си тръгваме не защото искаме Вселената да осъзнае колко стойностни сме като хора, а защото най-накрая ние самите сме осъзнали своята стойност, пише "Мениджър Нюз". На тази тема е посветен този кратък текст от блогъра Марк. Свързан е с това да разбереш колко много струваш ти самият и така да прозреш и отхвърлиш негативните идеи, навици и хора в живота си. Тук следват 12 осъзнати истини, за които да помислим преди да се откажем от нещо. 1. Миналото може да открадне настоящето ти, ако му позволиш.Можеш да прекараш дни и седмици, седейки сам в тъмна стая, анализирайки прекомерно ситуации, които са били, за да съединиш парченцата заедно и да си представиш какво евентуално би могло или не би могло да се случи. Или да оставиш всичко това, защото е непроменимо, и да погледнеш напред към деня. 2. Не всички и всичко в живота е предвидено да останат.Случват се неща, които не желаем, но трябва да приемем. Неща, които не искаме да разбираме, но трябва да научим. Хора, без които не можем да живеем, трябва да пуснем на свобода. Някои личности и обстоятелства влизат и излизат от пътя ни, за да ни направят по-силни хора. Смисълът е в това, че без тях развитието ни като хора е невъзможно. 3. Щастието не е липса на проблеми, а способност да се справяш с тях.Винаги гледай към това, което имаш, а не към това, което си изгубил. И мисли какво да направиш с притежаваното от теб сега. 4. Понякога просто трябва да дадеш максимално най-доброто от себе си и да се оставиш на всичко останало. 5. В живота си контролираш само един единствен човек и това си ти самият.Има само един път към щастието и той е да спреш да се тревожиш за всичко, което е извън обсега на контрола ти. 6. Приеми, че това, което е правилно според теб, може да е погрешно според другите. И обратно. Мисли за себе си и позволи на останалите привилегията и те да мислят за тях самите. Всички танцуваме под ритъма на различни барабани в нашия живот. 7. Някои хора ще откажат да те приемат такъв, какъвто си. Винаги избирай обаче да останеш верен на себе си. Дори с риск да предизвикваш присмех. Можем да бъдем дори на красивата, вкусна червена ябълка в света и пак ще има хора, които не обичат ябълки. 8. Истинските връзки могат да съществуват само върху солидна основа от истина. Когато има пробив в едно общуване, винаги трябва да последва тежкият разговор. 9. Светът се променя, когато ти се променяш.Упражнявай се истински да виждаш това, което гледаш. Ти си там, където мислите и възприятията ти от миналото са те отвели. Утре ще бъдеш там, където ще те отведат. Ако искаш да промениш живота, първо трябва да пренасочиш гледната си точка. 10. Можеш да вземаш решения или можеш да се оправдаваш. Животът е продължително упражнение по креативно разрешаване на проблеми. Грешката не е провал, докато не откажеш да я коригираш. 11. Обикновено са необходими само няколко негативни забележки, за да убиеш мечтата на един човек. Не убивай мечтите на хората с отрицателни думи и не се съгласявай с тези, които го правят. 12. Понякога да си тръгнеш е единственият начин да спечелиш.Никога не си губи времето да опитваш да обясняваш защо си постъпил така на хора, които са се доказали в това, че не те разбират. Защитавай интелигентността си с постъпки, не с обяснения. От marcandangel.com

Из "Пътят на щастието", Хорхе Букай

ПИСМО ДО КЛАУДИЯ Преди да умра, дъще моя, бих искал да съм сигурен, че съм те научил... Да се наслаждаваш на любовта, да имаш вяра в силите си, да превъзмогваш страховете си, да се въодушевяваш от живота, да търсиш помощ, когато имаш нужда, да позволиш да те утешат, когато страдаш, да вземаш собствени решения, да отстояваш избора си, да бъдеш своя приятелка, да не се боиш от присмеха, да осъзнаеш, че заслужаваш да бъдеш обичана, да се отнасяш към другите с любов, да говориш или да мълчиш според собственото си желание, да приемаш уважението заради постиженията си, да обичаш и да се грижиш за момиченцето в теб, да превъзмогнеш слабостта си към одобрението на другите, да не поемаш отговорностите на всички, да осъзнаваш чувствата си и да действаш последователно, да не преследваш похвалите, а удовлетвореността от стореното, да даваш, защото искаш, и никога, защото го смяташ за свое задължение, да изискваш достойно заплащане за работата си, да приемаш своите ограничения и своята уязвимост спокойно, да не налагаш мнението си, нито да позволиш други да ти налагат своето, да казваш „да” само когато искаш и да казваш „не” без чувство на вина, да живееш в настоящето и да нямаш очаквания, да поемаш повече рискове, да приемаш промяната и да премисляш вярванията си, да работиш, за да излекуваш раните си – стари и нови, да се отнасяш с уважение и да изискваш същото от другите, да пълниш първо своята чаша и едва тогава чашата на другите, да кроиш планове за бъдещето, но да не живееш в него, да се доверяваш на интуиицията си, да приветстваш различията между половете, да развиеш пълноценни връзки на взаимна подкрепа, да превърнеш отзивчивостта и прошката в свои приоритети, да се приемаш такава, каквато си, да не поглеждаш назад, за да видиш кой те следва, да израстваш, като се учиш от разделите и неудачите, да си позволяваш да се смееш високо и безпричинно на улицата, да не боготвориш никого, а мен най-малко от всички.

"Любовта трае три години", Фредерик Бегбеде

"Научих преди всичко, че за да бъдеш щастлив, трябва да си бил много нещастен. Без чиракуване, без болка, щастието не е трайно. Любовта, която трае три години е любов, която не е изкачвала планини и не е потъвала на дъното, а е падала на готово от небето. Любовта е трайна само когато всеки от двамата знае нейната цена и е по-добре да си е платил предварително, инак има опасност да трябва да урежда сметката след това. Ние не сме подготвени за щастието, защото не сме привикнали с нещастието. Ние сме възпитани в преклонение пред удобството. Трябва да знаеш кой си и какво обичаш. Трябва сам да си довършен, за да можеш да преживееш една недовършена история."